Стръмния Хълм

99 17 0
                                    

Не след дълго време Клара вече беше навлязла в гората. Със себе си носеше една голяма раница с провизии и една чантичка, ушита от баба й малко преди 14 рожден ден. Момичето вървеше вече около 2,3 часа. Тя седна на едно стръмно хълмче и извади от раницата си малко сирене и една филийка, и почна да яде. Не след дълго вече беше готова с храната. Докато ставаше от хълма тя се подхлъзна и падна по много стръмния хълм.... Когато се опомни беше легнала на земята цялата в рани. Единственото нещо, което помнеше: как, като се подхлъзна дръпба раницата, така че да падне заедно с нея и за щастие беше успяла. Тя стана и почна да си превързва раните с скъсан плат от стар парцал, който извади от раницата. След това извади една лепенка за рани и я постави на челото си, понеже имаше рана. Все пак оцеля, само да знаеше какво я очаква. Тя стана изтри сълзите и продължи да върви с надежда.

Няма Невъзможно :Изгубена в горатаWhere stories live. Discover now