Стана сутрин Клара и Логан стана. Те закусваха пиха малко вода и тръгнаха по пътя. Те си говореха :
-Клара какво ли прави сега семейството ми?
-Например им е тъжно за теб. Моляте вурни се. Липсваш им. Върни се заради мен моляте!
-Клара, обещавам ти, че ще се върна.
-Благодааа...
Тя не довърши, защото пред нея се видя градът. Те успяха стигнаха до града. Клара гушна Логан и юи каза:
- Благодаря ти много, благодаря, благодяря. Ти спаси брат ми.
-Няма защо.
-Не си прав ти спаси живота на брат ми.
След това Клара погледна Логан и се доближи до него, все едно времето спря. Логан погледна Клара очите и я целуна.... Клара го погледна и каза:
- Обичам те!!!
-Аз също, още от самото начало те обичам.
Те седнаха и почнаха да си говорят. Мина обяд, те обядваха. Дойде следобед, Клара стана и почна да си събира багажа, Логан я пита:
-Какво правиш?
-Съборам си багажа нали след малко ще тръгвам.
- Я чакай, къде ще ходиш? Сега не можеш няма да те пуснат трябва да отидеш утре сутрин. Вече е късно (той я излъга). Тя се съгласи. Стана вечер. Клара почна да се готви за сън. Логан отиде и я гушна силно. После я целуна. Той я прегръщаше няколко минути. Все едно се сбогуваше с нея. Клара отключи Логан и те си легнаха(Клара вече му имаше доверие) . Слънцето изгря. Стана сутрин. Клара стана. Тя се огледа за багажа но около нея нямаше багаж. Имаше някаква бележка. Тя я прочети. На нея пишеше как Логан се сбогува с нея. И как й е откраднал багажа. Тя се ядоса. Добре, че чантичката с по важните неща беше на нея. Тя стана и си каза "защо го пуснах, как въобще му имах доверие". Тя се разплака. Но тя стана избърши сълзите и погледна напред. Виждаше се градът- голям и опасен. Какво ли я очакваше там?
КРАЙ?
НА ПЪРВА ЧАСТ
YOU ARE READING
Няма Невъзможно :Изгубена в гората
AdventureВ едно бедно семейство малкото момче на име Дейвид се разболява. Кака му Клара тръгва на пътешествие до града. Но между града и родното й село я дели гора. Гора пълна с тайни. Сега трябва да премине гората за да стигне до града да се върне. Но дал...
