Клара седна на тревата. Тя изкара последната си храна и почна да яде. Докато си похапваше зад нея се чу странен шум. Шум от човек. Тя стана и викна:
-Кой е там?
Но нищо не се чуваше освен мърдащи лияни. Тя видя една ръка. След това едно момче. То беше около годините на Клара. Беше полу голо с рани. Беше слабо. Навярно било от бая време.
-Видях те кой си ти?
-Аз ки? Аз съм този дето не трябва да познаваш.
Той мина и взема раницата на Клара.
-Върни ми раницата! - изкреща Клара.
Тя почна да го гони. Неочаквано се оказа, че Клара е по бърза. Тя му хвана ръката и веднага извади едни белезници, които носеше в чантичката си. И го заключи за себе си. Тя си взема раницата.
-Пусни ме!-изкреща момчето.
-Не ще те пусна когато ме заведеш чак до гората.
Крадеца разбра, че Клара не се шегува. Той се съгласи и почна да обеснява кой е.
-Аз съм от града. Преди 2 години бяхме на лагер с моето семейство. Аз паднах от един хълм те не ме намериха. Аз съм на 18 и се казвам Логан.
Клара също се представи. Слънцето почна да залязва. Клара и Логан вървяха. Те бяха близо до края на гората. Но какво ли ги очакваше?
YOU ARE READING
Няма Невъзможно :Изгубена в гората
AdventureВ едно бедно семейство малкото момче на име Дейвид се разболява. Кака му Клара тръгва на пътешествие до града. Но между града и родното й село я дели гора. Гора пълна с тайни. Сега трябва да премине гората за да стигне до града да се върне. Но дал...
