Клара и Логан хегнаха, за да гледат звездите. Те си говореха:
-Логан от колко дни си тук?
-От, може би, седмица.
-А, как оцеля.
-Трудно даже и аз незная как все още съм жив.
-Не ти ли липсват родителите ти.
-Е липсват ми.
-Тогава като знаеш куде е краят на гората, защо не се върнеш при тях?
-Може би не искам отново да страдам.
Клара разбра какво искаше да каже, затова млъкна. Тя го гушна и му каза:
-Спокойно всичко ще отмине. Не тъжи.
Логан и Клара станаха тя заключи Логан и легна да спи, но Логан не спеше. Той се чудеше защо Клара го успокпява и прегръща, ра нали преди ден го мразеше. След дълго мислене, той най-накрая заспа. Сега близо до края на гората оставаше много малко. Вече нищо не ги делеше, само няколко крачки.
YOU ARE READING
Няма Невъзможно :Изгубена в гората
AdventureВ едно бедно семейство малкото момче на име Дейвид се разболява. Кака му Клара тръгва на пътешествие до града. Но между града и родното й село я дели гора. Гора пълна с тайни. Сега трябва да премине гората за да стигне до града да се върне. Но дал...
