Вече се стъмни единственото нещо което се виждаха бяха звездите. Не след дълго Логан вече беше запалил огън. Клара и Логан стояха около огъня и се топлеха.
-Клара хайде да ядем. Не си ли гладна ? - попита Логан догато брюлеше плодове.
- Нямам никаква храна. Ти яж на мен не ми се яде.
Но Клара лъжеше. Логан забеляза това и и побутна малко плодове и каза да яде. Тя Благодари и почна да яде.
След като се на ядоха те легнаха, почнаха да гледат звездите докато си говореха...
-Не знам дали ще стигна навреме в къщи.-каза Клара.
-Ше успееш познавам те от много скоро, но знам че ше успееш в теб има желание. Щом имаш желание могат да се случат много нещо, които искаш.
-Логан виждаш ли онази звезда искращата. Много е хубава нали?
Логан се съгласи.
-Клара тази сияйна звезда плщрилича на теб.
Клара се изчервени. В миг всичко около тях затихна. Те се гледаха влюбено. Клара стана и каза:
-Стига сме говорили нямам време за приказки, трябва да лягаме, за да имаме сили и енергия за утре.
Тя стана. Откопча белезниците, докато държеше силно Логан Клара сложи белезниците на ръцете на Логан-закопчени за едно тънко дърво. И легна да спи. Логан също заспа. А междувременно в къщата на Клара, Дейвид се внушаваше. А и храната им беше намаляла. Майка й имаше само една мисъл - Клара да се върне по бързо!
YOU ARE READING
Няма Невъзможно :Изгубена в гората
AdventureВ едно бедно семейство малкото момче на име Дейвид се разболява. Кака му Клара тръгва на пътешествие до града. Но между града и родното й село я дели гора. Гора пълна с тайни. Сега трябва да премине гората за да стигне до града да се върне. Но дал...
