Клара спеше ли спеше. Посред нощ й стана студено, но тя нямаше с какво да се завие. Вятърът се засилваше. Но тя вече не го осещаше, защото непрестанно мислеше за Дейвид, дали е добре, дали майка й се грижи за него.
Преждевременно в селото Верди Дейвид се внушаваше. Той започна да вика на сън. Родителите му се събудиха и отидоха да го видят- блед, безсилен. Той бе много зле. Родителите му се надяваха само на Клара да успее. Те си мислеха, че Клара се справя и вече е в града. Но не беше така. Хубаво е, че имаха надежда. Надеждата помагаше й на Клара да продължи. Ношта мина Клара се събуди стана и продължи да върви.
YOU ARE READING
Няма Невъзможно :Изгубена в гората
AdventureВ едно бедно семейство малкото момче на име Дейвид се разболява. Кака му Клара тръгва на пътешествие до града. Но между града и родното й село я дели гора. Гора пълна с тайни. Сега трябва да премине гората за да стигне до града да се върне. Но дал...
