Dreadful Desire - Ужасно Желание (Harry Styles&Alexandra Park)

I - Dreadful

Пуснах телевизора, но сякаш гледах през него. Толкова въпроси ме мъчеха, но знаех, че когато слънцето изгрее те ще се изпарят. И когато настъпи вечер и отново съм сама, те пак ще изникнат в съзнанието ми раздирайки ума ми. Отново ще парят в съзнанието ми и отново ще плача, докато не се уморя. Прекрасно знаех как ще завърши всичко това... Само че, не знаех кога. Всъщност единственото нещо, за което си мисля напоследък са изходите. Толкова трудно и същевременно лесно нещо. Трудното е докато се луташ из лабиринта, търсейки изхода. Но накрая, когато си преминал през всички възможни препядствия и вече едва дишаш... Тогава, когато зърнеш изхода е най-лесната част. Но лабиринтът те променя, разкъсва те и когато стигнеш изхода се питаш дали си струва, дали това което си чакал толкова време е това, което очакваш и което искаш? Понякога изходът се оказва това което очакваш, но не винаги се оказва това което искаш. Защо мисля така, по дяволите?! Какво ми има? Трябва да спра да мисля. Чувствах се като в капан. Погледнах часът на телефона : 02:30. ''Чудесно''. Утре имам лекции, а вероятно и някой изпит. Не ме интересува. Нямах желание за нищо, още по-малко за учене. Продължих да зяпам телевизора. Усетих как очите ми се затварят...
***

Събудих се от алармата на телефона. Явно съм заспала на дивана. Чакай, не е аларма. Някой звънеше, но дори не си направих труда да фокусирам името изписано на екрана.

-Ало?

-Какво ти става? Лекциите започват след половин час!-естествено. Можех да позная този глас навсякъде...
-Долорес. Моля те, млъкни-от пискливият ѝ глас ме болеше главата. Разтрих слепоочията си бавно.
-Колко пъти да ти напомням, че предпочитам да ме наричаш Лола? Мразя това бабешко Долорес! О, здравей скъпи! Тъкмо говорех с Елинор ии... Елинор, чакам те пред университета! И побързай! -затвори. Станах и се качих по извитото стълбище водещо до спалнята ми. Прерових дрехите, които висяха на закачалки. Не си падам по гардероби. Обух едни светли тесни дънки, облякох си чисто бяла тениска, която също беше вталена и любимото си черно кожено яке. Косата ми беше рошава, но реших да я оставя така, допълваше небрежният ми вид. Пръснах се с парфюм и напъхах няколко учебника в чантата си. Слязох обратно в ... Холът, който беше и кухня. Взех телефонът и ключовете от дивана и изгасих телевизора. На вратата обух черните си боти на висок ток, обожавах ги. Излязох и заключих. Втурнах се към асансьора, но имаше табелка ,,Не работи!". Идеално, направо фантастично... Такава лъскава и луксозна сграда, а тъпият асансьор не работи! Слязох по стълбите по най-бързият начин. Погледнах часа: 9:32, лекциите са започнали преди две минути. Спрях за момент задъхана. Погледнах надолу и... Оставаха ми още 7 етажа. Бях слязла само 8. Спомних си думите на сестра ми, когато избирахме апартамента.