Dreadful Desire - Ужасно Желание (Harry Styles&Alexandra Park)

XII - Secrets

  *Гледната точка на Ефи *

Обикалях около къщата си от половин час. Чудех се как да се прибера вътре без сестра ми да разбере, че ме е нямало... Емма беше затворила прозореца в стаята ми, който аз умишлено бях оставила отворен. Погледнах часа на телефона си: 05:30. Ъгх след малко ще се събуди... Ако Елинор беше тук щеше да ми помогне. Завъртях очи на себе си. Главата ми  беше замаяна от алкохола и в ушите ми още кънтеше музика. Едва успявах да се съсредоточа. Изведнъж ми хрумна идея! Беше рискована, но трябваше да опитам...

Взех един камък от градината и го метнах по колата на Емма. Алармата запищя и малко след това сестра ми излетя от къщата ругаейки, а аз се шмугнах вътре на мига.
Изкачих стълбите до стаята си на бегом и се стрелнах вътре. Облегнах се на вратата и отдъхнах.
Отидох до тоалетката където имаше мокри кърпички и по най-бързия начин изтрих грима си. Взех училищната униформа от гардеробната си и се облякох светкавично бързо. Хвърлих другите дрехи обратно в гардеробната и заключих вратата. Пъхнах ключа в калъфката на възглавницата и разхвърлях леглото си. Готово. Ух. Въздъхнах едва доловимо и отидох до банята си за да си измия зъбите. Тъкмо слагах паста върху четката си, когато Емма влетя в стаята ми.

-Елизабет?-почти викаше. Стана ми забавно. Обичах да я ядосвам. Изкикотих се. -Тук ли си?
-В банята съм! Вече и тук ли ми забраняваш да стоя?-извиках подразнено, а тя застана на вратата и присви очи подозрително. Вече се беше облякла. Беше хванала косата си в стегнат кок. Беше облечена с тясна бяла пола до коленете тип молив. Обувките ѝ бяха бели с тънки токчета и металически заострени върхове. Бялото ѝ сако беше вталено и оформяше стройното ѝ и стегнато тяло. Лицето ѝ беше чисто. Емма не беше от хората, които слагат много грим.
-Нима си била вкъщи цяла вечер?
-Къде бих могла да ида? Плюс това ти затвори прозореца толкова силно, че ме събуди и цяла нощ не съм спала.-казах с престорена досада.
-Хм...-стоя така няколко минути, докато накрая проговори- Дориан се обади.
-И мен какво ме засяга?-завъртях очи докато четках зъбите си.
-Ами информира ме за това, което сестра ти върши. Мисля да я върна обратно тук, където ще е под контрол.
-Ти шегуваш ли се с мен или какво?! Елинор е на 20! Това значи че е пълнолетна от 2 години и вече живее сама. -напомних ѝ.
Не можех да повярвам, че Емма мислеше по този начин.
-Все тая... Всички сте неблагодарни.-промърмори.
-О, да! Ти си единствената която прави всичко перфектно!-казах със сарказъм. -Не си мисли, че когато отида в колеж ще ме командваш!
-Ще видим.-каза под носа си раздразнено и се обърна да излезе.
-Нищо няма да гледаме!-извиках след нея- Чу ли ме?! Нямам търпение да стана на 18 и да се махна!
-Да само че все още си на 17 и живееш под моя покрив! И си оправи проклетото легло!-вратата на стаята ми се тръшна и аз хвърлих ядосано четката за зъби в мивката и се опрях на нея.
Защо Дориан е звънял на Емма, след като с Елинор не са заедно?! Имам предчувствието, че трябва да разбера... Спрях течащата вода и оставих четката си на място в стъклената поставка на мивката.
Върнах се в голямата си спалня и хвърлих тъпите завивки на земята на пук на Емма. И без това прислугата щеше да оправи по-късно. Погледнах часа: 6:30. Имах още 2 часа и половина до училище. Страхотно... Трябва да търпя сестра си още 2 часа.

-Елизабет!-провикна се Емма от долният етаж, а аз само завъртях очи. Отворих грамадния прозорец и седнах на перваза.
Загледах улицата и съседните къщи. Всички бяха луксозни и модерни. На улицата бяха паркирани само скъпи коли. Липсваше ми старата къща близо до плажа... Там всички бяха щастливи. Спомних си един от любимите ми дни... Татко печеше нещо на скара в задния двор с Емма, а аз си играех с куклите в пясъчника докато мама сплиташе косата на Елинор. Всички бяхме толкова сплотени и радостни... Една сълза се отрони, но веднага я избърсах. Мразех да плача... Сигурно е от алкохола.
-Елизабет!- Емма отново ме повика, но аз не обърнах внимание... -Елизабет!-продължи, но отново я игнорирах. -Елизабет! -ядосах се. Станах и отворих вратата на стаята си ядосано.
-Какво?-провикнах се.
-Слез да закусиш!
-Не искам!-казах и тръшнах вратата преди тя да успее да ми отговори.
Прескочих завивките на земята, взех лаптопа си и седнах на земята пред леглото си облягайки се. Включих устройството, но изведнъж нещо прещрака в съзнанието ми... Стаята на Емма сега беше свободна, което значеше че мога да взема лаптопа ѝ. Затворих моя, подхванах го здраво и отново прескочих завивките. Добре, явно не беше добра идея да ги хвърлям на земята.