Едва сега осъзнах, че Лола ме гледа като хипнотизирана.
-Какво?
-Леле, Лен... Ти си можела да изглеждаш секси!-бутна ме леко през смях.
-Винаги съм била. -отметнах част от косата си назад и се засмях.
-Хайде, да се покажем на Етиен!-започна да подскача развълнувано.
-Сигурна ли си? Имам предвид, изглежда че дори и да ни блъсне автобус, реакцията му ще е 'Аха...' или просто вдигане на рамене. -изгледах я тъпо. Чувствах се залята от енергия и вълнение.
-Той е...-намръщи се- Е, предполагам, че просто си е такъв. Хайде!-дръпна ме за ръката и слязохме по стълбите. Не знаех, че слизането по стълбите може да ме накара да се страхувам за живота си!
-Ей, ей ЛОЛА! По-полека!
-Етиееееен, скъпии! -изтича до него и закри очите му с длани - Готов ли си?
-Предполагам.-каза вяло. Идеше ми да го убия с токчето си. Какво ще му стане ако прояви, поне малко емоция?!
-Лола, започвам да се съмнявам че гаджето ти е човек...-казах с насмешка, а Етиен изпуфтя раздразнено.
-Добреее... Едноо, двее -пауза- триии!-махна ръцете си от очите му, а той се обърна. Честно казано очаквах безизразна физиономия, но той ни гледаше с изцъклени очи. Е, гледаше главно Лола.
-Леле...-стана и целуна Лола, обвивайки ръце около кръста ѝ.
-Той бил човек!-казах с престорена изненада.
-Ти също си хубава, Лен. -усмихна ми се Етиен. Уау. Той ме удостои с говорене и то с комплимент. И ме нарече Лен. Сигурно това е друг Етиен. Явно Лола му оправи настроението.
-Лола, провери дали гаджето ти няма температура! Той каза повече от две думи! -засмях се. Те продължиха да се целуват. Добре, вече ставаше досадно. -Хайде, пиленца!-плеснах три пъти с ръце- Партито ни чака!
-Само да си взема нещата. -каза усмихнато Лола и се качи нагоре.
-Да не си някой друг Етиен?-почуках го по главата, а той се отдръпна раздразнено.
-А ти да не си някоя досадна Елинор?-намръщи се отново.
-Какъв ти е проблема?-сопнах му се .
-Готови ли стее?-Лола слизаше по стълбите с чантата си в ръце.
-Ами роклята и обувките? -попитах разочаровано.
-Къде да ги сложа?-погледна ме тъпо - Пази ми ги, все ще дойда да си ги взема.
-Няма значение. Хайде. -този път взех бялото си кожено яке и го наметнах. Взех ключовете и телефона си от чантата, която бях хвърлила до вратата. Лола и Етиен също бяха готови, отворих вратата и ги пуснах преди мен, за да заключа. Угасих лампите и заключих. Етиен натисна копчето за асансьора и зачакахме. Никой не каза нищо.
***
Вече бяхме пред къщата. Беше си голяма, но не е нищо особено. Виждала съм и по-хубави. Минахме през големия преден двор, покрай басейна и влязохме вътре. Имаше доста хора и музиката беше прекалено силна. Беше пълно с лигави богаташчета и леки жени. Типично. Но пък най-хубавите партита ги правят богатите. Знам от личен опит. Лола се ухили и дръпна Етиен нанякъде. По-добре. Надявам се поне да се забавляват... Слях се с тълпата и оставих музиката да води тялото ми.*Мислите на Джаспър*
Партито беше скучно и блудкаво. Някакво момиче си играеше с кичур от косата ми, пиеше от чашата ми с уиски и ми разправяше за това как баща ѝ бил купил някакъв остров до Испания. Нищо ново. Просто поредната богата уличница, която ми се натиска. Оглеждах хората и изведнъж очите ми се приковаха на един определен човек в другия край на огромната всекидневна. Поклащаше се в такт с музиката, а късата сребриста рокля оформяше хубавото ѝ тяло. Косата ѝ беше леко разрошена, а очите ѝ затворени. Трябва да я имам. Отпих от чашата си и не откъсвах поглед от нея. Изведнъж ме погледна право в очите. Сякаш знаеше какво си мисля...
-Искаш ли да се усамотим? -каза блондинката, която все още си играеше с косата ми. Дразнеше ме.
-Не. -казах студено и бутнах ръката ѝ. Тя стоеше и ме гледаше глупаво- Защо още си тук?-казах раздразнено, а тя завъртя очи и се махна. -Кучка- измърморих. Отново затърсих с поглед онова момиче, но вече не беше на същото място. Огледах се и я видях да сяда на дивана в двора. Хм... Опита се да запали цигара, но запалката ѝ не работеше. Сега е моментът. Отидох при нея и мълчаливо ѝ подадох запалката си. Взе я без да ме поглежда и запали. Дръпна си, издиша дима и след това ми я върна отново с пълно безразличие. За коя се мисли тази? Щом ще играе така...
Седнах до нея и започнах да я баламосвам.
-Сама ли дойде?
-И да и не.-каза ми. Гласът ѝ беше нисък и дрезгав. Божичко. Наистина трябваше да я имам.
-В Калифорнийския ли учиш?
-Да. -каза сухо. Подлудяваше ме. Но ще ми върже, знам го. Всички го правят рано или късно.-А...-
-Няма да спя с теб.-прекъсна ме.
-Защо си мислиш че искам да те чукам? -изсмях се подигравателно. Исках и още как.
-Все пак си тук. -погледна ме сериозно, а след това отново погледна настрани и се усмихна леко, сякаш на себе си. Доближих се до нея, сложих пръст на брадичката ѝ и бавно обърнах главата ѝ към мен.
-Кажи си цената.-усмихнах ѝ се с насмешка, а тя бутна ръката ми.
-Не ти искам парите.-отвърна с безразличие.
-Всеки иска нещо.-присвих очи.
-Не можеш да ме купиш, глупако. Имам достатъчно пари. Не можеш да ми предложиш нищо по-различно. -Приемам предизвикателството. Започна да ми става интересно.-Сигурна ли си? -прехапах устни. Не ми отговори. Отново се усмихна. Стана и ме хвана за ръката. Поведе ме нанякъде... Тоалетната. Хах. Знаех си че няма ми да устои. Все пак оценявам усилията ѝ. Влязохме и тръшна вратата. Погледна ме предизвикателно, а аз я целунах бясно. Притиснах я до най-близката стена. Целувах врата ѝ, а след това отново устните ѝ. Усещах дъхът ѝ на цигари и алкохол примесени с мента.
-Какво те накара да размислиш?-не се сдържах, а тя се засмя леко. Целуна ме точно под ухото, а след това прошепна:
-Защо си мислиш, че искам да ме чукаш?-усмихна ми се с насмешка и излезе.Какво по дяволите стана току що?!
YOU ARE READING
Dreadful Desire - Ужасно Желание (Harry Styles&Alexandra Park)
FanficТова е първата година на Елинор в университета и тя си поставя цел да вземе живота си в ръце. След смъртта на майка си, тя се опитва да започне на чисто в нов град и по-далеч от сестрите си и миналото си. Но нещо ѝ пречи. Тя е облята от меланхолия и...