Dreadful Desire - Ужасно Желание (Harry Styles&Alexandra Park)

XXII - Answers

Стоях на леглото зашеметена. Какво се случи току що? Това наистина ли беше Джаспър? Защо се чувствам виновна, по дяволите?!
Изправих се бавно и огледах стаята си. Всичко си беше наред. Освен леглото. И якето на Джаспър... Нарочно ли го бе оставил?
Опънах чаршафите и завивката, след което ги пригладих старателно. Подредих възглавниците и взех якето на Джаспър, слизайки надолу по стълбите. Оставих черното кожено яке на дивана и се отправих към кухнята.
Направих си кафе. Опрях се на барплота и доближих парещата течност до устните си.
Горчивината достигна до езикът ми и изпепели всичко в мен. И така докато накрая не остана нищо... Сега просто се взирах в пода. Опитвах се да осмисля станалото снощи. С Джаспър си разкрихме неща, които едва ли някой друг някога ще узнае. Какво да правя сега? Какво ще си кажем, когато отново се видим? Ами Емма? Как ще я погледна? Не мога да ѝ кажа нищо. Дори не мога да огранича контакта си с нея. Това ще означава никога повече да не видя Ефи.
Ами Дориан?! Този кучи син... Ако го видя ще го убия! Дано само Джаспър не го види първи, защото тогава и Господ няма да може да помогне на озни плужек.
Толкова много въпроси, а толкова неясни отговори...
Погледнах часовника на телефона си. Беше време да тръгвам. Качих се в гардеробната си и избрах тесни светли дънки, широка бяла риза и високи токчета в бежов, неутрален цвят. Издърпах и едно кожено яке в същия цвят. Косата си оставих рошава и свободна. Сложих само спирала и неутрално червило.
Взех ключовете и телефона си и напуснах домът си. Не бях готова за директен контакт с външния свят. Имах чувството че не бях излизала с месеци.
  Излязох от жилищната сграда и се запътих към колата си.

*мислите на Джаспър*

Напуснах апартамента на Елинор. Щях да отида направо в университета, но любопитството ми надделя. Исках да науча истината. Знаех че не ми влизаше в работата, но хубавото е че въобще не ми пука.
Почуках на дървената врата на хотелската стая. 402. Отсреща се чуха стъпки. Очаквах да видя момичето от снощи, което засякох на изхода. Но вместо това сега пред мен стоеше напълно различно момиче. Което нямаше нищо общо с Елинор.
Беше по пижамени шорти и голяма тениска, с разрошена коса и объркан поглед. Оставих мъжкото си его и природа да обходят тялото ѝ с очи за момент.
Мамка му. Бих спал с нея. Ако не познавах Елинор.

-Кой си ти?- попита поспаланата.

-Няма значение, защото ти не си човека който търся. - отвърнах с пълно безразличие. И нетърпеливо надзърнах зад тялото ѝ за да видя дали има още някой в стаята. Изглежда беше като закована от близостта на телата ни, докато за мен това беше най-малкия проблем. Просто исках да видя онова момиче и да получа отговор.

-А кого търсиш тогава?-прошепна в ухото ми. Завъртях очи. Знам, че съм неустоим но в момента нямам време за глупости.

-Не и теб. -избутах я леко от пътя си и накрая влязох вътре.

-Ефи е в банята. -чух същия глас да казва, но не се обърнах да я погледна. Нямах време. Отворих вратата на банята, а момичето под душа изпищя щом ме видя.

-Кой по дяволите си ти?!? -извика ми, докато увиваше хавлия около тялото си, за да се прикрие.
Не знам дали някой би ми повярвал, но никога не съм бил по безразличен към голо женско тяло. Или пък към момиче което буквално беше готово да си легне с мен на момента.
-Кой съм аз ще разбереш, когато домъкнеш дупето си отвън и ми разкажеш всичко.

-Вън от тук, свиня такава!- извика избутвайки ме от банята. Наистина е сестра на Елинор.
Седнах на леглото и зачаках. Онази все още стоеше на вратата и ме зяпаше. Вниманието ми доставя удоволствие. Отпуснах ръце на зад, подпирайки се. И обърнах самодоволната си усмивка към нея.

-Знаеш ли... Наистина съм жаден.

-О, съжалявам, веднага!-възкликна Поспалана. Да, това име ѝ прилягаше. Заприпка към каната с вода и напълни една чаша. Донесе ми я внимателно. Усмихнах се чаровно и съм почти сигурен че коленете и омекнаха, защото пристъпи назад залитайки. Засмях се под носа си.
-Ами лед?

-О! Ще сляза до лобито да поискам лед! Веднага се връщам!-каза набързо и излетя от стаята.
Горкото.  Изведнъж усетих нещо да се удря в лицето ми. Реагирах светкавично и го стиснах. Възглавница... Изпуфтях и я метнах настрани.

-Казах ти да се махаш! Който и да си! За кого се мислиш, а? Какво правиш тук? Да не си от онези приятелчета на глупавата кучка?

-Какво?!
Толкова бързо изтреля всичко, че не разбрах нищо. Поне вече беше облечена.

-Не ме интересува кой си. Измитай се. - каза ми и се обърна към гардероба.

-Не мърдам от шибаната ви стая, докато не ми кажеш всичко.