Dreadful Desire - Ужасно Желание (Harry Styles&Alexandra Park)

XVI - Stay

  Вече бяхме в супермаркета. Аз държах ключовете от колата и портфейла си в ръцете и гледах състава на някакво нишесте, докато Джаспър се беше подпрял на количката за покупки и оглеждаше наоколо. Това толкова ми хареса... Не исках да излизаме никога от този супермаркет.

-Ъм, какво искаш да ядем?-попитах.

-Искам да сготвиш нещо!-ухили се насреща ми. Но не самодоволно, а някак невинно и мило и сладко...


-Ще се изненадаш, но аз мога да готвя много добре!-казах наперено.


-Така ли било?-повдигна вежди и се засмя.

-Разбира се, че да!-отговорих развълнувано.

Защо ме караше да се държа като 5 годишна?!

-И как се научи да готвиш?-забута количката измежду рафтовете, след мен. Аз продължих да избирам.

-Когато майка ми...-спрях. Той не знаеше. Нещо сякаш ме ужили по рана, която дори не знаех че съществува. Обърнах се и го погледнах.

-Какво има, Лен?-прозвуча загрижено.

Господи! Той ме нарече Лен!!! Но изглежда се усети, защото леко свъси вежди.
Поех си въздух. Беше лесно да си го мисля, но отдавна не го бях изричала...

-Майка ми почина, когато бях на 17. -загледах се в земята с празен поглед. А Джаспър от своя страна изглеждаше сякаш е очаквал да заплача или нещо...

-О...-излезе от устата му- Значи, това е било онзи ден, когато...

-Да.-прекъснах го строго.


-Съжалявам!

-Недей да съжаляваш... Майка ми не беше добър човек. -помълчах- Хайде, трябват ни домати.-казах сухо, а той ме последва бутайки количката.


-Е, така и не ми каза...-тонът му отново беше игрив и дори малко весел.

-Ами, нали знаеш... След като майка ми почина, аз естествено трябваше да се грижа за по-малката си сестра. Не исках да я оставям в ръцете на прислугата.


-Нямаше ли по-голяма сестра?-попита объркано.


-Човек може да има повече от една сестра, Джаспър.-казах му с иронична усмивка.

-Аха... А вие колко сестри сте?

Това ме накара да се засмея, наистина... Хахах. Той обаче беше объркан от смеха ми.

-Нещо смешно ли казах?-намръщи се.

-Не... Просто...

-Така се чувствам като глупак, мамка му...

О, не. Моля те не започвай. Не искам да развалям вечерта, затова предполагам че поне този път мога да отстъпя...

-Недей, не исках да те обидя!-казах почти мило.

Ух. Това ми костваше усилия.

-Както и да е.-ухили ми се отново.

Нарочно ли го прави?! По-добре да не свиква!!!

-Три сестри сме.-казах накрая.

-О, и ти си средната?

-Точно така.

-Сигурно не е хубаво...

-Преди не ми харесваше. Но сега нямам нищо против.

-Защото не ги виждаш.-каза направо.

-Какво?! Не, няма такова нещо. Те ми липсват.-излъгах.

Беше прав, но не исках да си призная.

-Не ме лъжи, Елинор. Няма нищо лошо в това да не харесваш някой, който трябва да обичаш само защото ти е роднина. -измърмори.


-Звучиш сякаш имаш опит.-подметнах.


-Все тая.-каза.

-Не е все тая. Аз на практика ти разказвам живота си в момента, а не знам нищо за теб!

-Така е по-добре.-каза строго.

В друг ден бих го зарязала насред супермаркета, но днес просто не исках да развалям всичко. Не знам защо...
Напазарувахме и се отправихме към касата. Обърнах се към Джаспър, който ме зяпаше. От колко ли време ме гледа?! Почувствах се неудобно и се размърдах, а той отклони поглед настрани.


                                                                                           ***


    *Гледната точка на Ефи*

Тъкмо се прибрах от училище, когато видях Емма да седи на масата в кухнята. Не ѝ обърнах внимание. Подминах я, отправяйки се към стълбите. Протегнах крак към първото стъпало.

-Ефи.

Застинах. Не ме е наричала така от смъртта на майка ни. Обърнах се бавно и я видях ухилена до уши. Бях забравила,че може да се усмихва.

-Да не е умряло някое бедно котенце?-попитах с престорена радост.
Обичах да се заяждам с нея.

-Остави си нещата и те чакам за вечеря.-каза без да спира да се усмихва.

Това беше или прекалено хубаво за да е истина или прекалено лошо. Не сме вечеряли заедно откакто компанията ѝ спечели 5 милиона без дори да си мърда пръста. Обикновено бих ѝ казала да си гледа работата, но днес просто нямам търпение, нито сили за спорове. Кимнах объркано и се качих в стаята си. Метнах чантата си на земята и влязох право в гардеробната, докато междувременно развръзвах панделката под яката си. Униформата ми се състоеше от бяла риза, тъмносиня пола до коленете и фина жилетка в същия цвят. Косата ми трябваше да е вързана на опашка и не можех да нося грим. Нали е ''елитно'' училище. Завъртях очи с досада при тази мисъл. Съблякох униформата си и я сгънах прилежно поставяйки я на един от ниските рафтове под дрехите на закачалки.
Влязох по-навътре и от горните рафтове извадих широка чисто бяла блуза и сив анцуг който се стесняваше към глезените. Развързах опашката си и вдигнах косата си в рошав кок. Отидох в банята и се наплисках с вода. Седнах на леглото и просто стоях така няколко минути. Бях уморена, но все пак реших да сляза при Емма за малко.


Слязох в кухнята и седнах срещу нея.

-Мислех, че няма да слезеш...-каза тя с изненадана усмивка.
Изражението ми имаше сериозен вид. Но може би сега е моментът да я попитам за това с Елинор...

-Да и аз...-измърморих.


-Няма да познаеш какво стана!-каза развълнувано.


-Предполагам че ти ще ми кажеш.-отвърнах монотонно.
Пак нещо с пари, убедена бях.

-Имам среща в събота!-каза с усмивка.

Честно казано се зарадвах. Семейството ни беше толкова разбито, че се бяхме отдалечили на километри една от друга. Явно и тя го беше усетила. Не можах да не се усмихна. Наистина се радвах.

-Това е чудесно!

-И нямаш нищо против?-усмивката ѝ нарасна.

-Не, защо да имам?! Ти си ми сестра, а не майка.-засмях се- Иди и се забавлявай!

-О, толкова се вълнувам!-прехапа долната си устна нервно.

-Сигурна съм.-кимнах с лека усмивка- Ем?-облизах устни нервно.

-Да?

-Може ли да посетя една приятелка за тази седмица? Баща ѝ се споминал наскоро и наистина има нужда от мен...

-Разбира се! Отивай!-каза мило. - Къде се намира тази приятелка?


-Малко градче, близо до Сан Франциско.

-Страхотно! Можеш да минеш и през сестра си!

-Благодаря тиииии!-станах и я прегърнах.
Тя също ме прегърна. Стоях така радвайки се, докато я пуснах.

-Хей, можеш да вземеш и Силена!
Физиономията ми се помрачи.

-Защо да я вземам?

-Ами... Тя ще дойде за две седмици, а не ми се ще да я оставя сама вкъщи. Знаеш, аз ще съм заета...-усмихна се широко.

-Ъгх... Хубаво.-завъртях очи и седнах обратно.

Знаех си че ще е прекалено хубаво за да е истина.  Нали знаете надутите кучки в училище? Е, утроете ги и добавете щипка досада и ще получите Силена Тириън. Тя и родителите ѝ ни бяха приятелско семейство, преди нашите да умрат. Сега техните работят в компанията на сестра ми, а Силена учи в някаква елитна гимназия във Флорида. Още от малки бяхме заедно. Родителите ми я обичаха, като една от нас. Не знам защо трябва да идва. Имам предвид, не искам да изглеждам като гаднярка, но нашите са мъртви, а освен тях никой друг не я харесваше. Освен Емма, очевидно...
Емма сложи пред мен и пред своето място чинии с пилешка пържола и грах, от които още излизаше пара. Наля по чаша вино за двете и се върна обратно на мястото си. Беше странно. Започна да реже пържолата си и отпи няколко глътки от чашата с вино.

-Е... За колко време ще останеш?

-Какво?! А да... Мислех да остана за седмица, но след като ще съм със Силена, ще се огранича на четири дни.

-Че какво ѝ има на Силена?

-Е, ами не е от най-толерантните хора. Освен това е много гръмогласна. Последното нещо, което им трябва на хора в траур е Силена.

Емма се засмя и поклати глава.

-Както искаш... Ако желаеш, мога да кажа че има някакъв проблем и да остане една седмица вместо две.

-Да! Моля те!-направих тъжна физиономия.

-Добре, добре-засмя се Емма- утре ще говоря с техните. Сега си яж пържолата.

Усмихнах се леко и се заех с храната.


                                                                          ***


Вече с Джаспър бяхме свършили с покупките и сега карах към вкъщи. В колата отново беше тихо. Карах така известно време. Изведнъж телефонът ми иззвъня, което ме стресна.

-Еф?-вдигнах.

-Няма да повярваш! Емма ме пусна! -засмя се радостно.

-Чакай, чакай, по-бавно!-казах с усмивка.

-Седнахме да вечеряме, а тя беше в много добро настроение. Реших да я питам и нещата се получиха! Сега съм в стаята си и си приготвям дрехите! В други ден вече ще летя към теб!

-Това е чудесно, Еф!

-О, но има и нещо, което няма да ти хареса чак толкова.

-Какво има?

-Емма иска да взема Силена със себе си.-тонът ѝ стана сериозен.

-О.-промълвих.

Наистина не харесвах Силена. Но щях да я потърпя няколко дни.

-Нали не се сърдиш?-попита плахо Ефи.

-Не, разбира се!-отвърнах- Не се тревожи! Ще се оправим. Ще се чуем отново утре, сега си оправяй багажа.-казах мило.
Обърнах се към Джаспър който ме гледаше с любопитство.

-Да не си с Джаспър?-засмя се.

-Какво?!-стъписах се- Ъ не... Тоест да. Ще се чуем по-късно. Обичам те, Еф. До скоро! -казах бързо и затворих.

-Това по-малката ти сестра ли беше?-попита любопитно Джаспър.

-Бързо схващаш.-подметнах.

-Какво каза?

-Че много те харесва и иска да излезете!-засмях се.


-О!-и той се засмя.


-Ще пристигне в Сряда. Искала да ми казва нещо много важно.


-Толкова че да дойде тук?!-повдигна вежди, а аз повдигнах рамене.

Паркирах пред сградата и слязох от колата. Джаспър взе едната чанта с покупки, а аз другата. Заключих колата си и влязохме.



Отключих вратата на апартамента си и влязохме. Събух се пред вратата и Джаспър ме последва. Оставихме покупките на масата. Аз започнах да вадя нещата едно по едно, а той ги редеше в хладилника.


-Хладилника ми никога не е бил толкова пълен!-отбелязах щом сложихме всичко вътре.

-Наистина ли?-попита ме учудено.
Кимнах.

-Е, какво ще ми направиш?-попита игриво.

Погледнах го объркано.

-За ядене, имам предвид...-каза и облиза устни.

Настръхнах. Усмихнах се нервно.

-Ще ти направя омлет!-казах уверено.

-Ха! Това и аз го мога!
Намръщих се.

-Тогава спагети. И това е крайният избор!-размахах пръст пред него, а той се засмя.


Сложих спагетите да се варят и забърках сос. По едно време Джаспър се присъедини и ми помогна с някои от нещата.

-Сега нарежи доматите!-казах му заповеднически, а той изми доматите и започна да ги реже. Поряза се, а аз се изкикотих.

-Мамка му!-възкликна и доближи порязаното място до устните си.
Косата му беше леко разрошена. Прехапах устни.

-Май не си готвил до сега... Бедничкият!-засмях се, а той се намръщи. - Ей, не се обиждай! Ето.-подадох му малко кухненска хартия.

Уви пръста си в нея и продължи да реже. Усмихна се леко.
През останалото време си подмятахме по някоя закачка. След това станаха спагетите. Навечеряхме се. Вдигнахме масата. Започнах да мия чиниите, а той стоеше до мен, опрях на кухненския плот и ме наблюдаваше.

-Запяш ме...-казах и се усмихнах леко без да го поглеждам.

-О...-за пръв път не знаеше какво да ми каже.

                                                                                     ***

Беше късно. С Елинор тъкмо вдигнахме масата и тя започна да мие чинии. Стоях и я гледах... Косата ѝ беше леко рошава. Беше си облякла широка блуза и анцуг. Беше много секси!

-Зяпаш ме...-каза ми.

-О...

Не знаех какво да ѝ отговоря мамка му. Дори не знаех защо останах. Тя ми действа по специфичен начин!

-Няма нищо. -усмихна ми се, докато поставяше последния съд на сешоара до мивката.

Защо се чувствах като някакво дете мамка му?!

-Аз ще си лягам...-каза ми.

-Ще остана при теб, ако нямаш нищо против.

Защо го казах мамка му?! Бях готов да ме отпрати, но тя само ме погледна в очите и кимна.
Оправи дивана мълчаливо.

-Тук ли ще спиш?-попитах.

-Ами... Ако искаш ще се кача горе.

-Не, не...-почесах се зад врата.

Тя седна и ме погледна. Потупа мястото до себе си. Угасих лампите и седнах до нея. Единствената светлина беше от големия плазмен телевизор срещу дивана. Погледнах я. Беше толкова красива мамка му! Исках да я целуна... Но не го направих. Тя не каза нищо и легна завивайки се. Аз също не казах нищо. Съблякох тениската си и легнах до нея. Чудех се къде да сложа ръцете си, а тя само ги придърпа към себе си. Погледна ме за последен път и затвори очи. Аз също затворих моите.