Dreadful Desire - Ужасно Желание (Harry Styles&Alexandra Park)

XIII - Changes

 
  *Гледната точка на Елинор*

 Стоях на кея, чакайки Джаспър. Опитвах се да осмисля нещата, които се случиха през последните две седмици. Но нали това исках? Да се измъкна от лабиринта? Исках да усетя тръпка. И сега след като сестра ми знае, се страхувам че всичко това може да изчезне.
Знам че може би изглежда глупаво, но докато Ефи не стане пълнолетна, Емма ще има с какво да ме изнудва...

Сигурно бяха минали часове от както бях тук, защото започна да се смрачава. Усетих как някой сяда до мен. Джаспър.

-Пропусна да споменеш на кой кей си. -каза подразнено - И защо по дяволите не си гледаш телефона?! Изпратих ти поне 40 съобщения.

-Относно това... От къде ми имаш телефона?!
-Какво?! След всичко което се случи днес, ти се интересуваш от това?
-Трябва да започнем от някъде...-отместих поглед към ръцете му, чийто кокалчета бяха много разранени - Какво си направил?
-Какво?-отне му време, докато не проследи погледа ми- А, това... Дориан си получи заслуженото, отново.


Стомахът ми се сви.

-Джаспър...-промълвих тихо и отместих поглед виновно.
-Ей...-каза дрезгаво и ме обърна нежно към себе си. Също като вечерта на партито... Какво ли му става днес?! Знаех че трябва да си тръгна, но вместо това просто седях и го гледах в очите.
-Какво искаш от мен, Джаспър?-прошепнах му безпомощно, сякаш бях попаднала в лапите на някой свиреп звяр... Това не бях аз. Той ме правеше друга, а това направо ме побъркваше. Той ме погледна объркано сякаш не можеше да намери правилните думи.
Джаспър прехапа устната си, от което ток протече през тялото ми и затворих очи.
Отново заваля и преди да си отворя очите, готова да го затрупам с въпроси, усетих устните му върху своите.
Не можех да се откъсна. Целуваше ме бавно, почти неусетно. Устните му бяха меки, а дъхът му беше топъл. Целувката ме накара да се почувствам в безопасност и да забравя всичко останало. Колкото и да не ми се искаше да си призная, ми хареса... Не знаех че може да бъде такъв.
Дъждът се усили, а ние вече бяхме мокри. Отдръпнах се бавно.

-Джаспър...-поех си въздух. Не исках да го поглеждам в очите, защото знаех че отново ще попадна в капан.

-Недей.-каза студено- И без това сгреших.

И ето го отново - Джаспър, когото познавам. Не знам защо, но това негово изказване ме нарани. Какво изобщо ми става?!
Той стана и тръгна бавно в обратната посока.

-Е? Няма ли да идваш?-попита с досада. Държанието му ме объркваше толкова много... Държеше се, сякаш нищо не беше станало преди малко, а и днес като цяло. Това накара голяма вълна яд да се надигне в мен.

-Не.-сопнах му се.

-Както искаш.-вдигна рамене и продължи към колата си, а аз останах сама отново.

Всичко стана толкова тихо... Чуваше се единствено дъжда. Исках да заплача. Защо се чувствах по този начин? И какво изобщо чувствах?!
Стреснах се от телефона, който извибрира от джоба на мокрите ми дънки. Зачудих се как изобщо работи още.

Погледнах екрана, на който беше изписан непознат номер.

-Лен! Толкова ми липсваш!-каза задъхано. Познах гласа веднага... Едва сдържах сълзите си. Толкова много ми липсваше, тя е най-важният човек в живота ми.

-Здравей, Еф... И ти на мен!-отвърнах мило. Тя ме караше да се чувствам толкова спокойна... Ефи беше най-важният човек в живота ми.

-Емма каза че Дориан е говорил с нея и че си се забъркала в неприятности. Естествено, аз знам че Дориан е подла невестулка, затова исках да чуя теб... Разтревожих се, но също знам че и Емма преувеличава...-каза на един дъх.

-Еф, успокой се! Аз съм добре!-побързах да я успокоя- Какъв е този номер?

-Обаждам се от резервния си телефон, Емма сигурно ти е казала, че взе моя...-каза с досада.

-Имаш резервен телефон?-бях донякъде впечатлена.

-Естествено, че имам. Сега моля те, кажи ми какво се случи!

Дъждът се усили. Трябваше да тръгвам, а изобщо не исках да ѝ затварям...

-Еф, слушай, ще ти звънна като се прибера!

-Но...

-Обичам те!-казах набързо и затворих.

Грабнах обувките си и затичах към колата. Бръкнах в джоба на дънките си, които бяха утеснели. Отне ми време докато извадя ключа, но накрая го извадих. Отключих колата светаквично бързо и се пъхнах вътре. Облегнах се на седалката, затворих очи и си поех въздух. Всичко се случваше толкова бързо. Капки вода се стичаха по мен.
Постоях така няколко минути.
Накрая запалих и потеглих към вкъщи. Докато карах имах време да помисля... Щом Ефи има резервен телефон, защо не се обади по-рано?! Явно е нещо важно. Съмнявам се, че ми звънна само за да види как съм. Тя не е такава... Както и да е, възнамерявах да разбера веднага щом се прибера, но не преди да си взема горещ душ.

Вече бях пред луксозната жилищна сграда. Слязох от колата и претичах разстоянието между паркинга и входа на сградата. Не че имаше смисъл... И без това бях вир-вода.
Качих се в асансьора и след малко бях пред вратата на апартамента си. Отключих и включих осветлението. Затворих след себе си и метнах ключовете и телефона си на дивана. Качих се направо в банята.
Съблякох се и метнах дрехите си нанякъде. Мушнах се в душ кабината и оставих горещата вода да ме залее.
Сигурно съм стояла тук вътре доста дълго време, защото когато излязох навън вече беше тъмно. Влязох в гардеробната си и избрах един черен клин и бяла, дълга и широка блуза с логото на The Rolling Stones*. Изсуших косата си и слязох. Седнах на дивана, пускайки телевизора. Отключих телефона си; Ефи беше звъняла 2 пъти.
Натиснах върху номера на екрана и зачаках.

-Къде по дяволите се изгуби?!-вдигна веднага.
-Навън заваля. Трябваше да се прибера...
-Защо си била навън в това време?! Както и да е... Какво се случи днес?
-Излязох веднъж и попрекалих, за което Дориан някак си е разбрал. Пък и мисля, че ревнува от Джаспър, който днес го преби защото се опита да ме целуне, въпреки че той ме остави преди година. После се появиха Лола и Етиен, които не искаха да говорят с него. На практика Джаспър го изгони, което явно го е ядосало и се е обадил на Емма за да ми го върне.
-Чакай, какво?!-почти викна- Кой е Джаспър?! И защо Дориан ревнува от него? Защо Дориан се е опитал да те целуне и кои са Лола и Етиен?-каза на един дъх.
-Лола и Етиен са нещо като моите най-добри приятели тук, с Джаспър положението е сложно, а Дориан е просто задник.
-Искам да знам повече за Джаспър...-каза заинтригувано.
-Голяма клюкарка си, Елизабет!-засмях се. Толкова ми липсваше.- Но нещо друго те тревожи... Можеш да ми кажеш.

-Да... Относно това, Лен. Трябва да ти кажа нещо важно...-в тонът ѝ се долавяше притеснение. Това ме накара да напрегна тялото си. Наместих се на дивана, съсредоточена върху думите ѝ.