Dreadful Desire - Ужасно Желание (Harry Styles&Alexandra Park)

II - Exit the Labyrinth

Знаех си че не трябва да ида на това парти, но го исках. Тъмнината ме привлича, по дяволите. Колкото и да се опитвам, това съм аз. Винаги съм била. Няма изход от лабиринта за мен. Мракът винаги ще ме привлича. Опасното, необяснимото и страшното. Както си седях на пейката станах и се запътих към най-близкият магазин. Лола ме последва.

-Лен, къде отиваш? -не отговорих - Лен? - не се отказваше. Стигнах до един магазин, който беше на 3 минути от университета. Направих знак на Лола да ме изчака отвън, а тя само ме гледаше с недоумление. Влязох си поех въздух.
-Една кутия синьо Марлборо. -казах безизразно.
-Имате ли 18?
-Да ти приличам на шестнайсет годишна?
-Добре, добре. -промърмори старата жена зад касата. Подаде ми цигарите, а аз и платих. Усмихна ми се фалшиво, но аз не ѝ отвърнах. Мразех фалшивите неща. Излязох от магазина. Отворих цигарите и сложих една в устата си. Извадих запалка от чантата си. Бях спряла да пуша в края на 12-ти клас и усилено ги отбягвах до сега. Но винаги носех запалка в чантата си. Просто обичах да си играя с огъня, буквално. Мисля, че старата Елинор се завръща и не съм убедена дали това е добре или зле. Запалих цигарата и дръпнах продължително. Лола ме гледаше с ококорени очи.

-Не знаех, че пушиш Лен...-каза невярващо тя.

-Аз също. -не ми се обясняваше.

-Защо не каза?! Щях да ти дам...-все още ме гледаше изненадано.

-Няма нужда. Хайде. -казах и тръгнахме обратно към университета.

-Още нещо което не знам за теб?-засмя се.

-Не се сещам. -усмихнах се леко.

-Щом казваш...-повдигна вежди тя и когато се върнахме при Етиен го бутна леко и ме посочи - Нашата била лошо момиче!

-Виж ти...-каза незаинтересовано. Лола завъртя очи.

-Ееее, значи ще дойдеш на партито?-ухили се широко тя.

-Мда. -смотолевих. Все още се чудех. Не знаех какво е правилно и какво грешно. Старата Елинор направо крещеше в мен. Искаше да излезе, защото откакто я затворих дълбоко в себе си, вече нямаше как да попреча на тъгата да ме стигне. Всъщност прекрасно знаех, че ако я пусна тя ще ме довърши, но нямах друг избор. Вече е прекалено трудно.

-Фантастично!-възкликна тя- Ще дойда у вас и ще се оправим заедно! Имам някои рокли които биха ти харесали... Не че се съмнявам във вкуса ти. -усмихна ми се.