The monster (Book I)

Chapter 14

*Два месеца след отварянето на писмото*
Сълзи и под се стичат по тялото ми. Сълзи от радост,че най-накрая направих нещо за себе си. Спечих маратон! Аз съм първа! По дяволите това е толкова е толкона сюреалистично! Може да не печеля нищо материално,но след всички неща които се случиха през последната половин година,най-накрая не се провалям! Боже,сега разбирам какво им е на всички професионалисти. Чувството е уникално,да знаеш,че и този път не си прецакан от живота. Някой ми подава шише с вода,но аз отказвам-най-важното е да успокоя дишането си сега. Тичах един километър и съм първа! Виждам мама и Адам да идват към мен. Те изглеждат по-щастливи и от мен.
-Браво Кара!-мама ме прегръща въпреки всичката пот по мен.
-Браво сестра ми,не вярвах че ще издържиш до края,а ти си първа. Ще добавя сто долара към онези сто за които се хванахме на бас,ако пропуснем прегръдката сега.-И двамата се засмиваме.
-Дадено!-казвам и поглеждам към финала. Оттам идват Киан и Фин. Фин е от онази група за взаимопомощ,той беше от хората с които се шляех отвреме-навреме. Само той беше достатъчно настоятелен и досаден,за да заобиколи стените,които бях издигнала.
-Не мога да повярвам,че едно момиче ме победи! Какво си взела преди началото?-Киан се оказа наистина спортен тип, който не приема загуба.
-Ооо,я стига мрънка. Ако някой от колежа разбера затова ще ме изгонят от отбора по атлетика. Браво малката.-Фин си въобразяваше,че защото е с няколко дни по-голям от мен,може да ми казва "малката" или неща от този род.
-На есен,когато когато вляза при теб,така или иначе няма да имаш избор.-Казвам и всички се засмиват.
След всичкото награждаване, се прибрах и си взех дълъг студен душ,след това заспах.
Събуждам се рано привечер и чувам гласа на татко. За няколко дни беше извън Ел Ей,зареди работата му,която вече му налага да ходи извън града. Слизам сънено по стълбите,и не чак толкова сънено го прегръщам.
-Кара!Ти си будна!Мислех,че спиш.
-Сега се събудих,чули новината?-питам го.
-Не?-Той поглежда към мама- Нали не е бременна?-с мама избухваме в смях.
-Не.Тази,че пред теб седи човека спечел първо място на маратона!
-Това е страхотно!Браво скъпа!-Той прегръща мама.
-Не скъпи,не съм аз.Кара е.
-А...аз знаех това.-Казва и ме прегръща.-Трябва да го отпразнуваме. Какво ще кажете да излезем тази вечер?
-Звучи супер!-казвам и тръгвам към стаята ми.
След час,вече всички сме готови,в последно време започнах да ходя на плажа повече и имам тен!Плюс косата ми придоби леко златист цвят.
Няколко пъти бях ходила при Бил,ако Крис питаше за мен,поне да знаеше,че съм добре. Надявам се той също да е добре,не съм получила друго писмо,което ме кара да вярвам или поне да се надявам,че е добре.
Нося прасковата рокля с бели цветя,която си купих наскоро. Излизам през вратата водеща към двора и оставам на място.
Той се е върнал...