The monster (Book I)

Chapter 8 Part 2

От няколко минути Крис се опитва да отбягва въпросите на декектив Роис,но Роис се прави,че не забелязва това и задава още и още въпроси.

-Истината е,че....-вдигам поглед от рубика,който държа.Крис се взира в мен.-Аз мислех,да напусна града.-той сериозно ли ще кажа истината?!По дяволите,той не е с всичкия си,защо всички в тази стая изглеждат прекалено спокойни?-Исках Кара да дойде с мен.

-Защо,Крис?-пита Роис.

-Защото я обичам.Тя е всичко за мен.

Това ме довърши,ако не знаех,че го казва само за да се измъкне,бих му повярвала. Ако не се бяха случили много неща от както се запознахме,щях да му повярвам.Но съм разочарована,че това не е истина.Нормално е да съм разочарована нали?Адам и Роис още осмислят казаното,когато чувам отварянето на вратата.Мама и татко влизат в къщата и ни забелязват.

*час по-късно*

-Но защо през прозореца,никой нямаше да те спре,ако беше влязъл през вратата.-вече е около девет,детектива си тръгна преди половин час.Всички освен мен вярват на казаното от Крис,той е добър актьор.

-Оливър,толкова е толкова сладко,но и опасно Крис,ами ако беше станало нещо?Ако беше паднал?-мама е много не постоянен човек.Но я обичам точно такава каквато е.Чудя се дали някой обича Крис,имам предвид,някой освен родителите му.Дали си има приятелка,и какво ли преживява това момиче?

-Ако хипотетично,Кара се беше съгласила да дойде с теб...-поглеждам татко,този човек наистина не знае какво се случва.-Къде щяхте да отидете?

-При леля ми Елена,тя живее в покрайнините на града.

-И как реши това?

-Татко...-започнах,но Крис ме спря.

-Аз,исках да призная чувствата си пред нея,но тук не беше мястото...

-Ти не си знаела?-попитаха татко и Адам в един глас,а аз само поклатих глава.Това започваше да ми писва,бясна съм на Крис.Бясна,че съм замесена във всичко това.Искам да изляза и да счупя нещо.По дяволите,какво му е сбъркано на това момче?Не можеше ли просто да ме остави да си живея нормален живот?

-Аз ще изляза навън.-Ставам и виждам,че Крис също се изправя.-Сама.

Излизайки от къщата вече не чувствам задушаващото чувство,на всички лъжи.Вече се свечерява и времето е малко по-хладно от обикновената жега.Лекия бриз развява косата ми назад,чувам стъпки зад мен и виждам Крис да приближава.

-Кара,хей,почакай ме!-Спирам и той застава пред мен.-Искам да ти се извиня,за всичко...

-Мислиш,че едно извинявай ще помогне?Ти..ти си толкова...-бях прекъсната от топлите му меки устни върху моите.

A/u notes:Тадааа,надявам се да ви хареса,стана мааалко скучна,но все пак е по-добре от нищо:дд На мен лично ужасно много ми харесва.Изразете вашето мнение в коментарите!Ами,това е от мен засега :д ❤
-All love G.P❤