The monster (Book I)

Chapter 15

До болка познатата усмивка,се появи на лицето му. Може би,още не съм се събудила. Може би,това е един от кошмарите,които сънувах в началото. И да,аз имах кошмари. Той седи съвсем спокойно от другата страна на улицата,не виждам нищо,различно в него,освен,че сега косата му е малко по-дълга. Възможно ли е това да е истина? Той тръгва към мен,а аз съм прекалено уплашена,това да не се окаже,още някой от онези кошмари,които ме държаха будна с дни. Той отваря вратата на двора,отново с усмивка на лице. Не знам какво да правя…Влизам и затварям вратата след мен. Свличам се надолу по нея,усещам парещите сълзи в очите си. Това не може да е истина,той не може да е тук. След всичкото това,време което прекарах в опити да живея без него,когато вече мога да живея без във всяка една ситуация да мисля,за него той е тук. Настоятелно почукване на вратата ме изважда от мислите ми. Знам,че е той. Изправям се,но просто не мога да отворя. Не искам да отворя. Но трябва,затова събирам всички сили,които имам и го правя.
-Здрасти.-казвам спокойно,след като затварям вратата.
-Ти си здрасти.-казва и слива устните си с моите. Липсваха ми очите му. Липсваше ми аромата му. Липсваха ми устните му. Той ми липсваше. Усещам,сълзите по бузите ми. Както и недостика на кислород,затова се отдръпвам.
-Ти си тук....-е единственото,което мога да кажа,преди той да ме притисне до себе си.Не знам,колко време седим така,но знам,че не искам да правя каквото и да е друго.-Къде беше?
-Не е важно.-той изтрива сълзите с палците си.-Тук съм за малко...
-Какво?!Няма ли да останеш?-виждам вината в очите му.Това е по-зле от всички един мой кошмар.-С какво право си мислиш,че можеш да ме оставиш разбита,след това да те няма три месеца и после да дойдеш „за малко” точно когато съм свикнала с мисълта,че те няма!Как въобще си го позволяваш?!-вече плачех и крещях.Това не може да е истина.Вече освен вина виждам и сълзи в очите му.
-Защото не искам да те нараня!



-Ще ме нараниш,повече ако си тръгнеш сега!-вече не викам,но плача.

-Аз,съм луд! Не мога да ти причиня...
-Можем да бъдем луди заедно,аз ходих на терапия! Пиех хапчета с какво си по-различен от мен?!

-Обичам те,но няма как да бъдем заедно,Кара!Не искам да те излагам на излишна опасност.

Не знам,какво да кажа или направя. Той явно е решил това,което е най-добро за него, но аз не мога да му позволя отново да ме остави разбита. Защото знам,че този път няма да имам сили да продължа. Отново,ще виждам в огледалото онова разбито момиче,което не съм аз. Кои родители не биха сметнали за ненормално държание като моето. Наистина,нямам представа,какво ще правя,когато си тръгне. Защото ми е пределно ясно,че няма как да го накарам за остане.
- Искам да знаеш,че всичко ще е наред. Обичам те Кара...

-Не...недей да го казваш,когато не го мислиш.-преди да е възразил,продължавам-Ако ме обичаше,нямаше да си тръгнеш преди три месеца и да дойдеш "за малко " и отново да си тръгнеш.
-Но,аз...
-Не,Крис. Този път няма но.
-Запомни,че всичко ще е наред. Обичам те.-казва,оставя малка целувка на устните ми и тръгва към колата си. След това пали двигателя и потегля.
Надявам се това да е последният път в който го виждам. Защото явно, само ще носи повече болка в така или иначе разбитото ми сърце. Не виждам какъв е смисъла да продължавам да се самосъжалявам, защото до днес правех точно това. Но днес всичко се променя...

А/n:
Тадааа, ето я най-баналната и предпоследна глава. Разбирам колко сте разочаровани от мен,аз съм не по-малко,но кот такоа... Разбира се последната глава,ще е за извинение на тази и всички останали.Но бозата си е боза,така че не очаквам да стане нещо по-добро от това.Няма да се оплаквам повече.Искам да ви се извиня,че си изгубихме времето с тази "история"-вие,че я четохте,и аз че я писах.Но в  Wattpad не са малко качествените истории,така че,едва ли ще забележите липсата ми. Колкото до продължението, ако реша,че няма да напиша поредната банална глупост ще напиша и продължение :дд
Е сега е 1:20 така че лека вечер от мен.
-All love❤