The monster (Book I)

Chapter 12

*Месец 1,2 и 3*
Животът е гаден и несправедлив. Животът е кучка. Животът без него е ад,но вече започнах да свиквам. През първите дни боли-много,даже прекалено много. Тази болка е нищо в сравнение с болката,която идва след втория месец- тогава вече си и надеждата,че ще се върне я няма.
"Времето лекува"-Това не е така,времето те кара да свикнеш с болката,но когато свикнеш с нея,тя все пак е там. И те връхлита всички път когато си мислиш,че вече я няма. Спомените избледняват и болката остава единственото което ти напомня за случилото се.
През тези три месеца,отидох и се върнах от ада. Може би е малко пресилено,но това е една от най-разтърсващите болки, които съм изпитвала. Но както казах-времето те кара да свикваш с болката. Това и стана-свикнах и се включих в живота отново. Намерих си хора,с които да се размотавам, които са далеч от тези,които наричам приятели. Те не вземат наркотици и не се наливат с алкохол 24/7-поне не през цялото време. Запознах се с тях през втория месец,когато мама беше записала на онези групи за взаимопомощ,защото беше убедена,в мисълта,че съм в депресия. И всички обяснения, които и давах,че ми няма нищо сякаш минаваха през нея. Знам,че не бях в депресия и сега не съм, просто страдам по мой начин- който включваше тотална асоцията към всичко и всички. Имах спад в блога,когато бях с Крис,но сега когато го няма+болката,която остави след себе си аз,имам доста повече последователи. Но,ако трябваше да избирам между това и той е да е тук, мисля,че всички знаем какво щях да избера.
С отсъствието на Крис, започнах да осъзнавам,колко всъщност го харесвах.Края на третия месец е,а аз все още не съм отворила писмото,което ми даде.Просто преди не бях готова,а сега...Може би ме е страх,че всичкокоето постигнах ще е напразно. Защото отново ще свърша разбита. Но от друга страна хората са казали "По-добре късно отколкото никога" И това е следващото нещо,което ще направя.Ще отворя проклетия плик,който от три месеца ползвам,за да не се клати нощната ми лампа.