The monster (Book I)

Chapter 3 Part 2

-Това ли е всичко госпожице Евънс?Нещо което да може да не помогне за самоличността на човека,който ви нападна?
-Не офицер.-Седя в кухнята,срещу мен седи офицер Рейт.Тук е около час,с него е и детектив Роис.
Вече е сутрин,но никой не обръща внимание на това,важната в момента даже не съм и аз-не че искам много внимание е де.Всички се чудят защо,кой и как е влязъл в къщата.Историята която им казах,няма нищо общо с това което стана...
-Кара,можеш да отидеш да си легнеш.-мама ме извади от мислите ми.Само кимам,качвам се в банята и погледа ми попада,на отражението ми.Имам рана на веждата и бузата ми е леко посиняла.
"Слез от мен!
-Няма,този път ще отговаряш за действията си!-казах.Тогава той се обръща рязко,аз не го очаквам и падам.Той излиза през прозореца, точно когато родителите ми влизат."
Слагам една лепенка и си отивам в стаята и заспивам веднага след като главата ми усеща възглавницата.
***
Събуждам се някъде към 17p.m. Слизам в кухнята и си правя сандвич,след това излизам на верандата.Мама е там,седи и чете книга с кафе ръка.Сядам на до нея.
-Добре ли си?-пита.
-Няма,защо да не съм.-отговарям.
Виждам Крис,излиза с сак.С мама се поглеждаме,след това ставаме и тръгваме към него.В първия момент му се иска да избяга,чета го в очите му.
-Крис!
-Здравейте го госпожо Евънс,Кара.
-Деца,аз отивам да направя вечерта,Крис и ти си поканен.
-Благодаря госпожо Евънс, но не мисля,че ще мога...
-Все пак си помисли,Крис.-казва мама и тръгва към къщата.
-Не си и казала?-пита той.
-Не.
-Защо?!На нея не си казала,но на полицията...
-Не съм казала на никой...-Това вече го кара да млъкне.
-Какво?-пита.
-Чу ме,не съм казала на никой.И няма нужда да бягаш.Намекнах им,че "не е никой,от новите ни съседи".Така,че просто си довлечи задника на вечеря.-Да това вече съм аз.
-Мислиш,че можеш да ми казваш какво мога да правя?
-Дължиш ми услуга.-Намигам му и тръгвам към къщата.