The monster (Book I)

Chapter 13

Скъпа Кара,
Неее,това звучи прекалено официално.Чакай ще опитам отново.

Здравей любов. Искам да ти благодаря,че беше до мен. И да се извиня,че сега четеш това. По-точно,че не съм до теб,за да ти кажа всичко,което ще прочетеш долу.
В началото беше, гадна,преднамерена и наистина сладка. Сладка, защото едновременно те беше и не те беше страх от мен. Може би беше смела,но не искам да използвам тази дума сега. Беше наистина голям трън в задника отвреме-навреме. Но аз те харесах още в момента в които те видях в деня когато се преместихте. Казвате,(вие момичета)че ние момчетата търсим предизвикателствата, но с мен не беше така. Ти намери мен. Повече от очевидно е,че аз бях предизвикателството и нямам предвид това,което всичко разбират под тази дума. Аз бях предизвикателство,за теб защо? Може би,защото беше повярвала на всичко,което беше чела. Може и така да е,но не това е важното сега-важното е,че ти повярва на мен.
Радвам се,че беше наистина настоятелна да разбереш всичко,това около мен. И остана с мен докрая. Лол това започна да звучи,като предсмъртно писмо. Това,не е така и искам да го знаеш. Може да са минали няколко месеца откакто ти го дадох, доколкото те познавам е станало така. И искам да знаеш,че щом не си получила още едно значи съм добре. Не искам да ти давам напразни надежди сега,когато вече си продължила живота си,затова не мога да те уверя,че ще се върна. Защото някои неща не зависят от нас,но силно вярвам,по-точно се надявам, че няма да ме забравиш. Може да кажеш, че съм егоист в този момент, но наистина се надявам,ако някой ден се видим съвсем случайно да ме се познаем. Или поне аз теб,защото никога няма да забравя,първата любов в живота ми. Момичето от съседната къща,която ми се довери дотолкова,че се срещна с демон.
Което ми напомня,за онзи ден-деня в който разбрах,че ти си момичето за мен. Точно тогава, когато не знаех какво ще стане с теб си дадох сметка,че ако нямах демон,който осърдно прецакваше живота ми,ти щеше да си моето момиче. Но, нека спра с това какво е можело да бъде и да кажа какво е сега. Ти спиш до мен, косата ти е навсякъде по възглавницата,обърнала си се с лице към мен. Най-ангелското нещо,което съм виждал някога. Ще ми липсваш,ти и всичко в теб. Знам,че ще те боли ужасно много-или поне така предполагам-защото мен ще ме боли ужасно много. Но времето ще поправи всичко, което ти причиних. Надявам се да можеш да ми простиш все някога. Защото не искам друго, освен разбира се да знам,че си добре. Ако нещо,някога не е наред, искам да отидеш в железарията и да говориш с Бил,или по-точно да ми напишеш писмо и да му дадеш. То ще стигне до мен и ще направя всичко възможно,да ти помогна.
-Вечно твой Крис :) xх