Когато успях да вляза в часа седнах до Мар.Тя си гледаше в телефона и се усмихваше глупаво.
Аз:Хей Мар!
Мар:Лид,имаме много да си говорим!-повдигна вежда театрално
Аз:Слушам те.-скръстих ръце и прехврърлих единия си крак върху другия
Мар:Алоо..снощи?!
Засмях се а тя ме сръчка в корема.Разказах и на кратко какво се случи,то не беше нищо особено .Не беше официална среща така че,нямаше нищо.
Мар:И ти искаше да го целунеш!
Аз:Мар!?-направих погнусеня физиономия,но всъщност не бях толкова ужасена-Разбира се че не.
Мар:Знаеш ли че Тиаго и отбора му ще представят училището на шампионата?!
Аз:Това е много хубаво.
Мар:Той ме покани...-аз изписках от радост прекъсвайки я
Аз:НА СРЕЩА!
Мар:Не,глупаче.Покани ме на мача.Ако искаш и ти ела.-усмихна се тя отваряйки учебника си.Набързо и отговорих че не мога и часа започна.Минаваше бавно и бавно ,а госпожата отпред се опитваше да влее знание в главите ни.Не я слушах особено внимателно.Имах и други неща на главата.Като една седмица без татко?!Какво стана с "Няма да те испусна от поглед"?Да не съм станала невидима.Ако довечера се прибера вкъщи и е пълно с пияните и откачени приятели на Дийн..аз няма да се очудя.Така или иначе ще е ясно че ще се случи.
След часа видях Стайлс и Дийн да си говорят.Потръпнах.Ако му каже за онази вечер той ще има нещо срещу мен и аз ще трябва да чистя стаята му и-или да му нося пица или кой знае какво.
Мар:Лидия!Добре ли си?
Аз:Мисля че да.-въздишах
връщайки се към нормалния свят.
Мар:Да вървим.Ако закъснеем по Физическо ще се случи нещо ужасно.
Аз:Не ми се бяга..-въздъхнах и тръгнахме към ужасяващия салон.Стайлс и приятелите му обсъждаха нещо докато ние с Мар просто седяхме.Той беше толкова безгрижен,а това ме вбесяваше!Как може да не му пука за нищо?!Ядосах се сама на себе си за дето мислех за номер 24.Пф защо приех изобщо да се видим .
По време на часа в частта когато трябва по двойки да се упражняваме с волейболната топка Мар избяга при Тиаго и останах сама.Огледах се и нясой хвана раменете ми.Подскочих и както очаквах този някой беше Стайлс..
Стайлс:Мисля че нямаш партньор?-повдигна веждата си и вземайки топката ми идваше да си забия един юмрук в лицето.Бях тотална отворена книга
Аз:Да нямам,къде са твоите приятели?
Стайлс:Забрави ги.Нека поиграем.
Аз:Не обичам волейбол.
Стайлс :Това е само игра.
Аз:Не обичам игрички..
Стайлс:Смелостта ти ми харесва .-той ми намигна и ми подаде топката.
След часа получих спешно съобщение от Дийн.Той никога не ми пише и ако ми пише е наистина важно.По най-бързия се прибрах вкъщи.Захвърлих си раницата и хукнах към хола
Аз:Какво става?
Дийн:Нищо спешно.-той се усмихна и седна на дивана
Аз:А какво беше това съобщение?!
Дийн:Оу,да те питам какви балони искаш.
Аз:Моля?!-балони?!Какво за бога е нямислил?
Дийн:Ще организирам партито за 17 ти рожден ден.
BẠN ĐANG ĐỌC
El Amigo De Mi Hermano*спряна*
Teen Fiction"Приятелят на брат ми" е история за едно момиче отгледано в свят на момчета.Със загинала майка и останала само с брат си и баща си.За Лидия Мартин,най-трудната задача е да се впише.Да бъде от "онези специални" момичета.Неоценена тя открива утеха при...
