El Amigo De Mi Hermano*спряна*

Глава 14-" Само това"

Отскубнах се от хватката му.Вървях бързо към кабинета,но почувствах гадене и завих съм женската тоалетна.Заключих се в една от кабинките и седнах на тоалетната чиния.Седях и дишах дълбоко докато се успокоя.Какво се случваше?!Какво ми причиняваше?Хилядите въпроси в главата ми се блъскаха и бях на път да се разплача,а дори не знаех защо!Звънеца,който обявяваше края на четвъртия час би и скоро тоалетната се напълни.Тъкмо щях да изляза като дочух от някакво момиче нещо за номер 24.
-Евелин ми каза че е видяла Стайлс с някакво момиче.На партито му.Прибрал се с нея и до сутринта не излязла.-в този момент изпитах гняв и ужас.Ревността се беше настанила в сърцето ми и не го пускаше.Държеше го и ме задушаваше.Цялата ситуация беше безмислена.Всичко трябваше да приключи сега.Излязох от тоалетната.Защо ме беше грижа с кого излиза той.Аз не бях нищо за него.Той не беше нищо за мен.

На излизане от училище срещнах Мар.Опитах да я подмина.Не успях.
Мар:Хей,добре ли си?
Аз:Не особено.-прегърнах я.Без да и отговарям знаеше какво ми е.Бяхме като един човек..най-добри приятелки,сестри.
Мар:Успокой се,моля те.-седнахме на възможно най-близката пейка и и разказах всичко-Тъпанар.Ще му счупя носа!
Аз:Спокойно,Мар.-засмях се на наивното и поведение.
Мар:Ти си ми приятелка.Той е идиот.
Аз:Стайлс или Дийн?
Мар:Дийн си е смотан по природа.Свикнала съм.-засмях се.Точно в този момент вселената се обърна срещу мен.Стайлс идваше към нас.Мар ме хвана за ръката и ме поведе извън училището.На бегом отидохме у тях.Влизайки с гръм и трясак изкарахме акъла на невинния Тиаго чакащ Мар.
Тиаго:За бога момичета!
Мар:Съжалявам.-секунда мълчание и всички избухнахме в смях
Аз:Добре,добре..стига!Ще се пръсна от смях.
Тиаго:Ух..така по същество.Чух за брат ти Лидия.Съжалявам.
Аз:Благодаря.
Мар:Искате ли да гледаме филм?
Аз:Да.
Тиаго:Така ще се разсеете.-той хвана ръката на приятелката ми и тя моментално почервеня като домат.

Слад 2 часа всички бяхме с подути кореми от пуканки и кола.Започваше да се стъмнява и трябваше да вървя.

Аз:Ще се видим утре.
Мар:Обади ми се после.
Тиаго:Чао!
Аз:Добре Мар.-помахах им и излязох от къщата и.Постъпката ни днес беше наистина детинска.Не трябваше да бягам от Стайлс,но какво щях да му кажа?!"Ами подслушвах в тоалетната някакви момичета да си говорят за теб и изревнувах!"Това бе безмислено!Оттърсих се от тези мисли и влязох в болничната стая на Дийн.До леглото му стояха приятелите му.Той.
Дийн:Хей сестричке.
Аз:Аз ще изчакам отвън.
Дийн:Знаеш ли по-добри си пребери.Утре ме изписват така че ще се видим направо вкъщи.
Аз:Добре.Чао.-помахах му без да отделям поглед от земята.

На излизане от болницата видях Стайлс да бяга след мен.Започнах да вървя по-бързо но с моя ужасен късмет заваля като изведро.Обърнах се и той вече не беше след мен.Започнах да вървя възможно най-бързо без да се подхлъзна и да падна в някоя локва.Скоро пред мен спря кола.Вратата се отвори и видях чаровната му усмивка която ме накара да забравя за клюкарките днес.Просто трябваше да говоря с него.Само това.Качих се в колата и затворих вратата.

______________
ЗДРАВЕЙТЕ ☆
Днес или утре ще пусна новата ми история ,която е за Елена и Деймън от "Дневниците на вампира" .Надявам се да я видите и да ми кажете какво мислите.