El Amigo De Mi Hermano*спряна*

Глава 15-"Лека нощ Лидия"

Качих се в колата му.Седнах на шофьорското място, дое Стайлс.Няколко минути се взираше в мен и потегли.
Стайлс:Защо вървиш сама в дъжда?-каза той разрушавайки тишината
Аз:Прибирах се.
Стайлс:От къде?
Аз:Не ти дължа обяснение!-сутринта,клюкарките,тайнственото момиче.Всичко се преземи в ума ми отново и се ядосах
Стайлс:Седиш в моята кола.
Аз:Е и?-сопнах се аз
Стайлс:Щеше да прогизнеш като кученце.-каза той с присмешка на ядосаното ми изражение-Не се сърди де.Скоро имаш рожден ден.
Аз:От къде знаеш?
Стайлс:Проучих те от системата в училище.-усмихна се нагло и се засмя наивно
Аз:Да не си някой мафиот?-попитах искренно стресната
Стайлс:Може би.Ако не си добра с мен ,може да ти продам вътрешностите.
Аз:Сериозно ли?
Стайлс:Мхм.-казвайки това спря колата пред къщата му.
Аз:Защо спираш ?
Стайлс:Прибирам се.-каза проститчко и излезе от колата и взимайки чадър отвори и моята врата-Идваш или оставаш на дъжда?
Аз:Ще дойда..-казах подозрително.Чадъра беше малък и тялото му беше долепено до моето.Вървяхме по тясната пътечка към входната врата.Тягостно чувство се надиташе в гърдите ми.Толкова близо до мен,не ми беше удобно.Той се подхилкваше виждайки неудобството ми..

Къщата му беше голяма във викториански стил..В лявата част беше кухнята-чисто типична в бордо и черно.Мъжки стил..обичайното.В дясно беше голям хол в чисто различен дизайн.Личеше си женската ръка.Имаше разноцветни вазички и много цветя.Стаята грееше,а на дивана се разтягаше голям бял котарак.Възкликнах от вида му!Беше невероятно сладичък.Забелязвайки как го гледам,Стайлс ме побутна към дивана.Внимателно седнах до него и започнах да галя меката му козина.
Стайлс:Разбираш какви са хората,по държанието им с животните.-каза тихо той гледайки красивото животно вече седящо в скута ми.-Харесва те.
Аз:Голямо сладурче е.-развълнувано казах -Никога не съм имала домашен любимец.Брат ми е имал,но лично мое не.Татко казва,че те носеле бълхи и не съм била готова...и така нататък.-изговорих всичко бързо и се изчервих-извинявай,понякога говоря прекалено много.
Стайлс:Няма проблем...много си сладка.
Аз:Това да не е начин да вземеш вътрешностите ми?
Стайлс:Магьосника не разкрива тайните си.-драматизирайки размаха ръце.Засмях се весело и се усмихнах.Продължавах да го гледам и да се чудя какво се върти в тази странна глава.Защо знаеше рождения ми ден кога е.Не го интересуваше.Той беше Стайлс Стилински ,а аз бях сестрата на Дийн.Момичето с червена коса и знаеща какво е това учебник.
Стайлс:Ще останеш ли за вечеря?Стана късно пък на вън започна да вали по-силно,а съм сам вкъщи.Така де...няма да правим нищо само ще ядем и така..-Кимнах недоверчиво
Аз:Добре,но аз ще готвя защото може да сложиш нещо...отровно.-Той се засмя и ме побутна към кухнята-Само да ти кажа че не мога да готвя.
Стайлс:Напълно съгласен  съм и на сандвичи..-усмихнах се доволно и се залових за работа.

След 10 минути мазане и рязане на продуктите сандвичите ни бяха готови.Седнахме на масата в хола и пуснахме телевизора.Даваха предаване за връзки от разстояние.
Стайлс:Обичам да вали.
Аз:Особено ако съм вкъщи.-загледах се в камината и играещите пламъчета
Стайлс:Защо си различна?Защо искам да те защитавам?-стоях безмълвно и се взирах в лицето му.Знаех че беше симпатичен,но не си позволявах да го гледам по този начин.Не беше редно.

Той обърна глава към мен и заключи погледите ни.Взе чинията със сандвича ми и я остави на масата,бях готова да протестирам но не можех да кажа и думичка...гърлото ми беше пресъхнало а сърцето ми биеше лудо.

Стайлс:Красива си Лидия.Макар че се криеше зад скованото си поведение.-сложи ръка на бузата ми и се зачервих и опитах да сваля поглед,но той хвана брадичката ми и се доближи много близо.Твърде.
Тогава се случи момчето,което ми се подиграваше и обиждаше,човека който ми противоречеше и дразнеше ме беше целунал.Мен Лидия,сестрата на най-добрия приятел на Стайлс Стилински.
Целувката му беше нежна,мила и колеблива.Седях на едно място и не знаех какво да правя.Сетивата ми бяха изострени а кръвта бучеше в тялото ми.Не знаех какво да правя.Хиляди въпроси се въртяха в главата ми!

След малко той се отдръпна от мен оставяйки ме сякаш бях загубила част от себе си.Жизнено важна частица.Отиде в другата стая и носеше възглавница и одеало.Направи ми знак да стана и да се отдръпна.Опъна дивана,постла го и ми подаде широка синя блуза.Доближи се и целуна челото ми.
Стайлс:Лека нощ Лидия...

Здравейте хора...
Не съм качвала от векове,но нямах никаква муза за тази история,но една приятелка само мрънкаше и трябваше да я довърша *да говоря за теб зло анонимно човече в уатпад ❤ *  Надявам се да ви хареса и да имате още интерес.