El Amigo De Mi Hermano*спряна*

Глава 13-" Но съм в центъра на сърцето ти"

На сутринта се събудих по-уморена и от преди да си легна.Бях мислила и размишлявала над случилото се.Трябваше да споделя с Мар,за да не си излея душата на пощальона или шофьра на автобуса.

След нужната подготовка за деня и 15 минути търсене на другата му обувка бях готова.Слязох на долния етаж и Дийн лежеше на дивана с купа от пуканки,бира и опаковка с шоколад.Седнах на дивана до него и ме заля миризма на пияница плюс скъп парфюм.
Аз:Хей Дийн,добре ли си?-той не се размърда.Побутнах го по-силно и видях опаковката със силни хапчета.Настръхнах и изхвърчах до телефона да се обадя на линейка.Уплашена до смърт се върнах до глупавия ми брат.

След половин часово задръстване бяхме в болницата.Лекарите ми казаха,че дозата не е била голяма,но количеството алкохол е било в повече.Бях щастлива ,че ще се оправи,но му бях бясна.

Аз:Докторе,може ли да вляза да го видя?-той кимна одобрително и без да чакам втора покана влязох в болничната стая.Дийн лежеше неподвижно.Дишаше чрез системи.Беше спокоен ,за разлика от мен.
Седнах на леглото до него и телефона ми изпюлка.Извадих го и имах съобщение от Стайлс и Мар.
"Толкова ли те разтроих,че не идваш на училище?!"-Стайлс
"Добре ли си?Ранена ли си?Къде си?"-Мар
Паниката я беше обвзела.Понечих да ставам от болничното легло ,но Диюн тъкмо се събуди.Гледаше ме със зелените си очи и премигаше бавно.
Дийн:Здравей.-не му отговорих-Добре ли си?
Аз:Ти трябва да ми отговориш на този въпрос?Да не полудя?Какво стана?
Дийн:Нищо,спокойно.
Аз:Не мога да съм спокойна Дийн.Ти си в болница.Нодрусал си се с хапчета и си се напил.
Дийн:Знаеш ли права си.Аз съм идиот.Просто ..имам проблеми Лидия.
Аз:Аз съм ти сестра и искам да ти помогна,но няма да мога акж не ми кажеш какъв е проблема.-той се изправи бавно независимо строгия ми поглед той пак го направи.Стоеше няколко секунди така и ме прегърна.Като по детски.Когато децата направят беля прегръщат отсрешния като знак за премирие.
Дийн:Отивай на училище.
Аз:Няма да те оставя.-скръстих ръце и се наместих по удобно на болничното легло.
Дийн:Лидия отивай или ще гледаш гадните игли и гнусната храна.-дори и на легло той си беше досадния ми брат,който обожаваше да ме дразни.
Аз:Хубаво!

Когато стигнах в училище всички бяха в час.Отидох до шкафчето ми,за да си взема учебници.Затваряйки вратата там стоеше Стилински гледайки ме с големите си очи.
Стайлс:Здравей.
Аз:Хей.-промълвих тихо опитвайки да тръгна но той сложи ръката си на шкафчето и прекрати всякакъв възможен начин да избягам от ситуацията.
Стайлс:Искам обяснение.-каза той строго
Аз:За к-какво?-"боже Лидия стегни се" си казах но как като беше толкова близо?!
Стайлс:Защо не беше на училище!
Аз:Не ти дължа обяснение.-промълвих зашливявайки си шамар вътрешно .Господи!
Стайлс:Не искам да ти вадя думите с ченгели.
Аз:Трябва да влизам в час.
Стайлс:Поне ми кажи дали не дойде зареди мен..-той се подсмихна-зареди снощи.
Аз:Не,Стилински.Не си центъра на света.
Стайлс:Но съм в центъра на сърцето ти.
Аз:Остави ме да си вървя..

------
Здравейтее ето я и новата глава.Мнения?!
Исках да ви питам ако пусна история за Елена а Деймън от "Дневниците на вампира" ще я четете ли? 😁