El Amigo De Mi Hermano*спряна*

Глава 7-"Ще те изпратя"

Вървяхме около 10 минути в пълно мълчание.Когато влязохме в квартала на богатите стигнахме в голяма съща в бледо жълто и излъчваща царственост.
Стайлс:Добре дошли...в моя скромен дом.-ако скромен беше четири етажана къща..
Мар:Хайде Лид..да влизаме.
Последвах я и влязохме в огромното чудо.Навсякъде имаше пияни деца,натискащи се и все такива.
Стайлс:Приятно прекарване.-той се усмихна и изчезна в тълпата
Аз:Мар..не ни е мястото тук,поне не моето.-но приятелката ми не ме слушаше.Оглеждаше всички,а аз бях готова да тръгна но видях Джаксън.Той ми беше приятел а явно и на него не му беше интересно тук.Помахах му и след секудна беше до мен.
Джаксън:Хей Лидия.
Аз:Здравей..Джаксън аз..
Джаксън:Какво има?-той ме издърпа и излязохме навън и къщата сякаш вибрираше от силната музика.
Аз:Искам да ти се извиня,не трябваше да те игнорирам след боя..
Джаксън:Да не трябваше.-погледнах го и той смекчи тона-но няма проблем.Изплаши се.Не се притеснявай.
Аз:Значи не ми се сърдиш?
Джаксън:Разбира се че не.
Той разгърна ръцете си и ме дръпна в прегръдка.Ръцете му бяха силни,а тялото му беше горещо от високите температури.Чух вратата да се отваря..
Стайлс:Ъм..партито е вътре.-с недоволство се отдръпнах от прегръдката и погледнах Стайлс..Обичайната доволна усмивка..Извъртях очи и влязохме.След известно време бъбрене се чуваха повече викове от обикновенно.Отидох до оформилия се кръг от хора с топка в корема от ужасяващо дежа вю..Просто играеха на джаги..Зад мен видях силует който се качваше нагоре по стълбите.Инстинктивно се качих и аз.Видях Стайлс.
Стайлс:Здравей.
Аз:Хей..аз аз ще слизам.
Стайлс:Не не недей.
Аз:Смятам да тръгвам.
Стайлс:Тогава ще те изпратя.-замръзнах.Поклатих глава отрицателно.-Хайдее

--------------------
Нова глава с много закъснение.Съжалявам.Обещавам да качвам по често..
Исках да ви благодаря за коментарите,гласуванията и прочитанията. 😘💚