На следващия ден трябваше да отида по-рано на училище,защото с класа по рисуване имахме среща.Бях облечена в зелена блуза,дънки до коленете и боти.Имах нежен кок и лек грим.
На вън беше още тъмно...нямаше и жива душа.Изведнъж до мен изникна някакъв ученик.
Той:Здравей.
Аз:Познаваме ли се?-попитах вдигайки вежда
Той:О,съжалявам аз съм Джаксън.
Аз:Приятно ми е.Аз съм Лидия.
Джаксън:Приятно ми е Лидия.-усмихна се и за части от секундата времето спря.Имаше сладка усмивка.-Е,явно и ти си от класа по рисуване.
Аз:О,да.Как разбра?-погледна ме странно и посочи платната в ръцете ми.-Опс,съжалявам.
Джаксън:Няма нищо,рано сутрин е и на мен ми се спи.
Стигайки до входната врата на училището той ми отвори вратата и влезе вътре сляд мен.На стълбите седяха групата по шах,до тях момичетата от гимнастиката а след тях нашите хора.Там седеше Стайлс.Защо?!Защо трябва да имам още един час с него.Вървях напред и докато се усетя бях на земята напръскана с вода от боички и до Стайлс Стилински.
Г-ца Арденсън:Госпожице Мартин!-изписка тя-Отидете да се преоблечете!
Стайлс:Ще отида с нея!-о не,не!!
Г-ца Арденсън:В никакъв случай.
Ох,слава богу.Изтичах до шкафчето си и извадих черна туника с бял колан и бял клин.Изглеждах ужасно!Няма нищо Лидия..ще се обадиш на Мар и тя ще те спаси...ух дишах и издишах известно време.Пред женската съблекалня ме чакаше Стайлс...защо?!
Стайлс:Здравей,красива.
Аз:Хей.-казах тихо и се запътих към останалите,горещите ръце на Стайлс ме стиснаха за раменете.Изтръпнах и явно той разбра това и започна да се подхилква.-
Какво си смееш?
Стайлс:Не е нужно да се притесняваш.Приятели сме.
Аз:Да,добре..как се казвам?-повдигнах вежди така че да изглежда че съм самоуверена.
Стайлс:Лилия?
Аз:Не.-казах студено
Стайлс:Лина?Луна?
Аз:НЕ!
Стайлс:Е,добре..не знам как се казваш но знам че си умна и си горе-долу красива.-зачервих се моментално.Винаги става така като някой ми направи комплимент.Не ми харесва особено начина по който го каза..
Аз:Благодаря.-той се ухили
Стайлс:Е,имаме проект по История и се чудех дали да ми помогнеш.-моля?Та той имаше само двойки..ясно.Схванах намека.
Аз:Вече съм си избрала с кой да работя.-започнах да вървя напред,защото вече много се забавих.
Стайлс:Е,жалко.А аз си мислех че умираш да работиш с мен.
Аз:Ах!-възкликнах,не знаех че е толкова самовлюбен.
Стайлс:С кого ще работиш?
Джаксън:Хей Лидия,добре ли си?-зеленоокото момче идваше към мен с притеснено изражение от гледката.Аз прибледняла като призрак,а Стайлс Стилински ме държи за рамената и на всичкото от горе изглеждам ужасно.
Аз:Да,добре съм благодаря.
Стайлс:Значи се казва Лидия.-каза си тихо той,но достатъчно за да го чуя
Джаксън:Да вървим.-кимнах и тръгнахме.
********************************************************
~Честита нова година на всички!Пожелавам ви весела година изпълнена с много усмивки :)
~Качвам тази къса глава в знак на извинение за забавянето .
~Дано ви хареса :)))
ŞİMDİ OKUDUĞUN
El Amigo De Mi Hermano*спряна*
Genç Kurgu"Приятелят на брат ми" е история за едно момиче отгледано в свят на момчета.Със загинала майка и останала само с брат си и баща си.За Лидия Мартин,най-трудната задача е да се впише.Да бъде от "онези специални" момичета.Неоценена тя открива утеха при...
