Пристигнах в Лондон, вече бе почти 2:00. Точно на време. Минах през бензиностанцията и се запътих към училището. Знаех къде е, беше доста известно. Застанах на около 200 метра от входната врата и зачаках. След като почти се бях отчаял и най-вече изнервил, тя излезе. Спря се за миг, огледа двора и ме видя, стъписа се за малко и тръгна, но в друга посока. Искаше да избегне срещата ни, но това бе неизбежно. Вървях с големи крачки през другите деца, докато най-накрая не хванах кръста й. Тя леко потрепери и измърмори нещо, когато ръката ми се измести към дупето й. Хвана ръката ми, а след това смело се обърна към мен.
- Какво правиш тук?
Изсъска го доста злобно, просто не се сдържах и се засмях. Това малко я обърка, но не отстъпи. Даже мога да кажа, че се ядоса повече. Обърна се и реши да тръгва, но тогава голямата ми длан хвана здраво китката й.
- Отиваш ли някъде?
Усмихнах й се леко, а тя с презрение ме последва. Стигнахме до джипа ми ...
- Качвай се.
Подканих я, но тя не помръдна. Върнах се при нея. Мина лек вятър през косата й и успях да усетя парфюма й. Застанахме лице в лице, нейните големи очи изучаваха тялото и лицето ми. Тръгването ми към нея прекъсна мислите й и тя започна да се препъва назад. Честно казано не разбирах защо обуваше толкова високи токове. Вероятно, защото си беше ниска. След известно време гърба й се опря в металната врата. Имах чувството, че всеки момент ще побегне нанякъде затова бързо заковах ръцете си отстрани главата й. Всъщност те не останаха там за дълго. Едната се спусна чак до бедрото й, а другата отмести разпилените кичури коса от лицето й.
- Не ме докосвай.
Тя се размърда и нейния чатал мина през моя.
- Тогава не ме предизвиквай.
Тя разбра намека ми и очевидно се засрами. По бузите и се разля ален цвят. Усмихнах се, а след това допрях устните си до нейните. Усещах съпротивата й и след известно време спрях. Погледнах очите й, а след това и врата й. Сложих устните си на мястото, където я бях целунал миналата вечер. Засмуках мястото, няколко стона на съпротива и удоволствие излязоха от устните й. Малко по-късно тя ме отблъсна и ме зашлеви толкова силно, че малката й длан се зачерви повече от лицето ми. Разбра че е направила грешка след като погледнах право в очите й. Краката й се размърдаха и щеше да избяга, но не можех да й го позволя. Дръпнах крехкото й тяло и въпреки яростната съпротива я качих в колата. Заключих вратата й и след това се качих на моето място. Когато погледнах към нея прочетох доста объркване в очите й, може би не знаеше защо й се случваше всичко това. След това оправи разрашената си коса и се загледа в прозореца. Отивахме в къщата ми. Сигурен съм, че любопитството я измъчваше и искаше да ме попита къде отиваме, но не можеше след шамара, който ми удар преди по-малко от 20 минути. Странното е че не бих си представил аз да й причиня същото. Това беше просто удар, а аз я бях отвлякъл, за да я нараня много повече.
