Малко по-късно водата спря. Аз продължавах да стоя в стаята и да я чакам. Не се бави много, за около 15 минути се беше изкъпала. Докато си мислех, тя влезе в стаята само по хавлия, другите й дрехи бяха мръсни. Беше вдигнала косата си като я беше увила в по-малката кърпа, а по-голямата покриваше тялото й. Без да искам се бях втренчил в нея и тя се притесни. Реши да пристъпи с наведена глава, за да не видя червенината по бузите й, която малко по-късно отмина. Станах от леглото и отидох до нея, взех още една кърпа и започнах да изтривам капчиците от непокритото й тяло. Имах чувството, че ще се разплаче, за това я успокоих като "изшътках" няколко пъти. Не исках да я притеснявам, а само да й помогна. След сравнително кратко време се почука на вратата, Мо подскочи малко в ръцете ми, а аз й направих жест да остане там където е. Отворих вратата и взех кашона, който беше оставен пред нея. Бях поръчал на Майк да й донесе дрехи. Казах му да са прилични, Мо не беше курва. Желанието ми да отмъстя, нямаше нищо общо с нейното унижение. Подадох й кутията, вътре имаше бельо, дънки и потник. Видях това, защото тя беше любопитна и разтвори кашона още пред мен. Разгледа набързо нещата и съм почти сигурен, че се усмихна, когато видя, че вътре няма рокля или пола. Влезе до банята и след около 10 минути излезе обечена и оправена. Косата й все още беше влажна, може би това, че е дълга не й позволяваше да изсъхне бързо. През това време аз също се бях преоблякъл.
***
Докато поговоря със Стив, разпределя работата и платя на охраната бяха изминали около 3-4 часа. Вече беше следобед и се чудех какво ли е правила Мо през цялото това време. Погледнах към часовника си инстинктивно - 16:20. Не бяхме правили почти нищо, а времето се беше изнизало.
Качих се набързо в стаята. Зрението ми първо забеляза спящото момиче в леглото ми. Беше изкарала да чете книга, за която бях забравил. Някои от нещата ми не бяха на мястото си, беше разглеждала, докато чака. Седнах до нея на леглото, устните й леко се бяха отворили, а косата й беше разпиляна навсякъде. Побутнах я леко по рамото.
- Мо?
Увеличих натиска, вече разтърсвайки почти цялото й тяло. Тя сънливо отвори очи, когато ме видя първо се стресна, а после се отпусна отново.
- Хайде поспаланке!
- Остави ме! Чаках те повече от четири часа ...
Тя затвори очи, а аз се разсмях на думите й. Нима ме беше чакала? Очевидно вече свикваше с това, че е затворена тук.
