След два месеца ...
(Гледна точка на Мо)
Лятото дойде, а с него и хубавите моменти. С Хари се виждахме често да не кажа прекалено. Въпреки всичко останахме заедно, с Ади вече се разбираха, почти. Просто се стараех да балансирам между приятели семейство и ... Хари. Той беше добър и нежен с мен постоянно, което не знам дали ме успокояваше или плашеше. Единствения ни проблем беше свързан и със спора, който водехме в момента.
- Добре, Хари! Щом не искаш не ми казвай нищо, аз ще съм само за секса.
- Престани! Знаеш, че няма нищо общо с това, с теб съм защото ... искам.
Продължаваше да крие лични подробности от живота си, защо е сам? Как не работи, а винаги има пари? Защо ме отвлече, поне това да беше ми казал, щях да съм благодарна, но той отказваше да говори на тези теми и всеки път, когато попитах тойсе превръщаше в мрачен ураган. Просто стоях и го гледах докато не наведе главата си, тогава му обърнах гръб и се закачвах по стълбите към хотелската си стая. Да, между другото бяхме на почивка в Испания. Ибиза беше прекрасно място, жалко само че не е Германия, където всъщност мисли че съм баща ми ... на лагер ... по немски. Да бе! Качих се и се отпуснах на леглото, опитах се да не мисля за Стайлс, нека той помисли за мен поне веднъж. След не повече от две минути високото му стегнато тяло се отпусна до мен и въздъхна.
- Мо ... не искам да се караме.
- Тогава не се дръж с мен като с никоя, защото искаш или не съм част от живота ти ... т.е. ако ме допуснеш ще бъда.
- Разбери ме, допуснал съм те повече от всеки друг, повече от баща ми повече от Стив.
- Опитвам се да те разбера, но не знам нищо и за баща ти, не знам какво работиш, не познавам приятелите ти. Все едно ме криеш.
- Виж, аз ...
Не успя да довърши започнатото, защото камериерката почука на вратата.
- Ще поговорим после.
- Добре.
Каза го някак притеснен, уплашен и излезе от стаята, аз се съгласих този път бързо и без уговорки. Дали не питах повече от колкото трябва? Не знам, но исках да го опозная, да мога да му съчувствам, да знам как да помогна, когато се налага. Обичах го, знаех това и се боях, че ако му кажа няма да иска повече да е с мен, всеки удобен момент да му го кажа ми се изплъзваше или аз избирах да го пропусна, не съм сигурна, но не бях готова да си призная, поне не докато не бях сигурна какво изпитва той.
(Гледна точка на Хари)
Мо не спираше да разпитва и това ме напрягаше страшно много напоследък. Не знаех колко още ще мога да издържа без да й кажа, но какво се очакваше да й кажа изобщо "О, хей аз съм нарко бос и между другото баща ти уби моя". Тя се превърна в единственото нещо, за което ми пука, единственото заради което заспивах спокоен вечер и ако я изгубя нямаше да си го простя. Бих пожертвал всичко, бих го оставил, но не и нея. Не си намирах място, скоро трябваше да говоря с нея и колкото повече отлагах толкова повече вредях на самия себе си. Размотавах се покрай басейна, видях я да излиза, явно и тя не е изтърпяла камериерката в стаята ни, бавно но сигурно дойде към мен сложи ръка на рамото ми и постави малка целувка върху гърдите ми, без да говори, без да прави почти нищо успяваше да ме накара да се отпусна. Чувствах я като мой дом, моето място да се скрия, да избягам от всичко останало.
- Мо, трябва да говорим.
Казах го с всичката решителност, която съм събирал някога. Тя просто кимна и ме целуна по устните, преплете си пръстите в моите и тръгнахме към стаята. Изкачвах стълбите бавно, не бързах, знаех че може повече никога да не ми проговори, но ако я лъжех щях да я губя с всеки ден.
***
Вече стояхме на леглото в стаята един срещу друг.
- Добре, знам, че няма да ти харесат нещата, които ще чуеш, но искам да не ме прекъсваш, защото няма да мога да продължа после.
- Хари, няма да ходя никъде, само ще слушам, искам да знам.
Съсредоточих се, не знаех от къде да започна, мислех и се въртях, няколко пъти оправих косата си, а тя стоеше и невинно ме гледаше с любопитството на малко дете. Нямаше идея какво ще й кажа и реакцията, която щеше да последва ме плашеше много. Хари Стайлс беше страхливец. Беше си създал слабост, една единствена, но я имаше - Мо.
