Гледна точка на Хари
Сутринта се събудих рано, не защото не ми се спеше, а защото не издържах на напрежението. Това беше едно момиче. Всъщност това е Мо. Моята Мо ... Глупости, Хари! Не е твоя. Чувството за собственост ме беше обладало напълно. Тя имаше живот и трябваше да я пусна. Но нали исках да отмъстя? Това беше преди ... Досега не съм бил толкова объркан през целия си живот и това ме плашеше. Леко станах от леглото, за да не събудя спящото момиче до мен. Никога не съм се събуждал с някого до себе си. По принцип Стив ги гонеше или аз самия им казвах да се махнат от леглото. Разликата, е че сега не исках тя да си тръгва. Реших да посетя стария си приятел, по скоро този на баща ми. Облякох дънки и тениска и преминах през тъмния коридор. Знаех, че този проклет работохолик е в кабинета си. Почуках и влязох без да чакам отговор. Той не каза нищо, беше забучил нос в стотици листи, глупави документи предполагам. Седнах на стола срещу него, той не проговори.
- Ще вдигнеш ли главата си от проклетата хартия? - не бях способен да чакам или търпя.
- Добро утро и на теб! - той беше свикнал с грубия ми тон.
- Трябва да поговорим ...
Наведох глава, а той обърна вниманието си към мен. Подпря се на лакти и зачака да говоря, но аз останах тих.
- За нея?
- За нея!
- Обичаш я?
Моля?
- Не!
Може би.
- Мхм ...
- Добре. Мамка му, ужасен си!
Видях леката му усмивка, но той успя да я скрие преди да стане по-голяма.
- Исках да си отмъстя и ти го знаеш ...
- Но се влюби! - той довърши вместо мен.
- Предполагам. - промърморих тихо, надявайки се да не ме чуе.
- Хари, това трябваше да се случи. В този мрачен свят, в който си обречен да останеш ...
- Не ми напомняй! - прекъснах го, защото знаех за какво говори. Защо баща ми не ми остави завод за сапуни? Или кашкавал?
Стив се намръщи леко и продължи.
- Трябва ти лъч светлина. Някой, който да те извади от всичко това преди да си се погубил. Аз не намерих това момиче, но ти имаше късмет. Не го пропилявай ...
