Бях на 6 когато баща ми почина, а майка ми почина 2 години след него. Осиновиха ме едва, когато бях на 8.Новото ми семейство беше страхотно. Започнах да правя клипове едва когато станах на 13, а сега съм на 17...
След като казах, че ще ходя на турне бях наистина притеснена от реакцията на Аманда. Това е страхотно, кога заминавате?- попита ме тя видимо развълнувана Утре сутринта в 6.-отговорих аз още недоумяваща реакцията на Аманда. Страхотно значи преключваме с палачинките и отиваме до мола.-каза Аманда Познаваш ме най-добре от всеки друг за това и те обичам толкова много.-казах аз и сервитьорката дойде. След като приключихме с палачинките платихме сметката и тръгнахме към моля, тъй като беше далеч минахме през вкъщи да вземем моята кола. След 3 часово пазаруване най-накрая се прибрах. Първо се качих в стаята си, за да оставя покупките. Започнах да изваждам куфари и чанти. Запопнах да омувам какво да си взема, но майка ми ме извади от мислите. Скъпа вечерята е готова.-каза жената водеща се за моя ,,майка" Идва ей сега.-отвърнах аз За къде си се приготвила.-попита ме тя (Забравих да им кажа за турнето леле колко съм заспала) запопнах да си говоря на ум. Ами забравих да ти кажа, че съм поканена на турне за 4 месеца и тръгваме утре.-казах аз с леко притеснение в гласа. Страхотно, но щеше да е още по-страхотно ако ми беше казала. Съжелявам, просто бях много развълнувана и съмзабравила да ти кажа.-отвърнах аз Няма нищо скъпа, хайде слез да вечеряме и ще ти помогна с багажа, ако искаш!? Разбира, се че искам.-отвърнах аз и слязохме на вечеря. След като се навечеряхме, започнахме да приготвяме багажа. 2 часа незнам какво толкова сложих, но имам 1 куфар и 2 чанти по-големи от куфара. Дали ще ми стигнат?- запитах се аз, но бях твърде изморена, за да мисля точно сега за това. Просто исках да заспя моменталнобеше едва 22:30, но полета беше в 6 а аз трябваше да стана в 4. Облякох си пижамата включих си телефона да се зарежда и съм се онесла неосетно. Смотаната аларма ми прекъдна хубавия сън, колкото и да не ми се искаше трябваше да стана. Станах и започнах със сутрешната си рутина. След като се изкъпах реших да си накъдря косата на масури и да се облека така( съжелявам за качеството на снимката)
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Като погледнах часовника беше станало 4:35 am и реших да сляза да закусвам. Мислих да си направя сандвич, но някой ме беше изпреварил. Добро утро, миличка.- каза баща ми, а аз подскочих.( Защо си токова бъзлива за бога, стегни се) говорех си аз на ум. Добро утро тате.-отговорих му аз след 10 минути каране със собствените си мисли. Хайде побързай, защото закъсняваме.-каза баща ми и ме извади от мислите ми. Добре хайде да тръгваме.- казах аз и тръгнахме към колата. След 30 минутното пътуване до летището най-накрая престигнахме беше 5:35am. Влязох в летището и забелязах една група момчета които се бяха спрели и носеха тъбела с моето име. Тръгнах към тях дано са те. (На снимата е колата на Мелани)
