Be Mine (JongKey Fanfiction)

Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 1

Be Mine (JongKey Fanfiction)

Part 1

♠

Върнах се. Малко скоро ама нищо. Скучно ми е и за това започнах да пиша пак :D. Надявам се историята да ви хареса. Малко скучно начало ама то при мен винаги е така.

♠

Беше късно лято. Обожавах това време от годината. Вече не беше толкова горещо и денят започваше да намалява. Бе някъде преди залез. Небето беше червеникаво-оранжево примесено с леко жълто. Облаците от бели през деня сега бяха сменили цвета си до сиво-сини. Беше много тихо. Обичах да се разхождам сам когато няма хора за да остана насаме със себе си. Живеех в Сеул от няколко години но все още нямах приятели. Не обичах да се сприятелявам. За мен да имаш приятели е все едно да се простреляш сам. Бях така да го наречем "вълк единак". Сега все още беше лятна ваканция. Всички бяха на почивка а аз се скитах по улиците. 

Живеех с майка ми. Двамата с справяме някак. Баща ми... Ами той... Не го познавам. Никога не съм го виждал. Мама казва, че ме е оставил когато съм бил бебе. От тогава не се е обаждал нито пък се е интересувал как съм. Но както и да е отплеснах се. Боже! Трябваше да ида до магазина. В къщи ще идват гости и мама ме помоли да купя някой неща за довечера. Колкото и да не ми харесва тя се среща с един мъж. Казва че е много добър и, че нещата между тях са наистина вълшебни. Аз не се доверявам толкова лесно. Надявам се всичко да бъде наред и накрая да не бъде разочарована.

Тръгнах към магазина. Той не беше много далеч от къщи, но аз нали съм отвеян тук се спра, там се загледам и докато се усетя са минали два часа. Извадих телефона от джоба си и прекарах пръст по дисплея. Опа.. вече беше 18:03. Гостите щяха да дойдат след по-малко от час. Трябваше да побързам. Влязох в магазина и започнах да търся нещата които ми трябват. След като събрах храна колкото за целия квартал бях готов да мина през касата. За мое щастие на нея беше Soo-Yun. Приятно момиче. Бяхме заедно в един клас, но после тя се премести и повече не я видях до преди около 2 години. Застанах на касата и поздравих.

- Здравей Yun./усмихнах се/

- Здравей Кеу. Как си?/тя също се усмихна като започна да маркира нещата/

- Добре съм. А ти? Отдавна не бях идвал.

- Да така е. Изморена съм. Днес карам двойна смяна.

- А кога ще се прибереш? Почивай си не се преуморявай./започнах да слагам продуктите в чанта/