Be Mine (JongKey Fanfiction)

Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 10

Be Mine (JongKey Fanfiction)

Part 10

~♥~

Хейо. Аз съм Back. Съжелявам за голямото прекъсване. Просто нямам муза, а днес в час по математика ми беше скучно за това реших да пиша. И да... Love you all. 💕

~♥~

♫ Поздравче за настроение ♫
~ Shinee - Tell Me What To Do ~

... Качих се в стаята си. Сърцето ми все още препускаше бурно. Усещах как цялото ми тяло се тресеше под ударите му. Боже, наистина ли това беше вярно. Погледнах в ръката си отново разгъвайки малката бяла книжка. Скочих на леглото си взимайки телефона си от шкафа. Легнах назад записвайки номера му. През цялото време се усмихвах като дете. Защо? Та той е просто един богаташ който е завъртял главата ми. Бях сигурин , че всичко скоро ще приключи. Но...все още исках да се насладя на момента докато го имаше. Стоях загледан в белия таван. В главата ми още се въртеше онзи момент когато се намирахме в градината... Устните му.. те.. те бяха толкова близо. Разтърсих глава покривайки очите си с ръка. Дали и той изпитва поне нещо като мен... или аз съм единствения идиот който влиза във филми. Господи, моля те.. нека не си играе с мен. Усетих как очите ми се наляха със сълзи.
- За Бога! Какво ти става Кибум? Спри се./Потърках очи ядосан/
- Синко./ Отдолу се раздаде викът на майка ми./
Боже, защо ли ме викаше? Дали ще ми вдигне скандал за дето не се прибрах снощи? А какво ще и кажа тогава? " Не, не се притеснявай. Аз съм добре. Спах в къщата на Джонг. Прекарах си страхотно. Свърших на леглото и накрая щях да го целуна." Пфф... Да бе.
- Кибум./ Викът стана по- настоятелен./
- Идвам, мамо.
Слязох надолу по стълбите и влязох в кухнята. Майка ми стоеше на един стол до масата. Отидох сядайки пред нея.
- Да.
- Би ли ми помогнал синко?
- Да. Разбира се. С какво?
- С готвенето. Вече е късно, а аз не съм готова с обяда. Днес бях на пазар. Виках те, но ти не отговори. Толкова ли дълбоко спиш момчето ми? /Тя протегна ръкята си рошейки косата ми./
- Да... аз..бях доста изморен снощи. Заспал съм рано.
- Добре. Радвам се, че сега си бодър. Хайде сега вземи и нарежи зеленчуците. И да ги измиеш добре. Чу ли?
- Добре мамо. Не съм дете..