Be Mine (JongKey Fanfiction)

Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 7

Be Mine (JongKey Fanfiction)

Part 7

~♥~

Щото много хора искаха некст... Пък и щото си ви обичам. ♥

~♥~

♫ Поздравче за настроение ♫

~ Monsta X - Hero ~

... Стоях на мястото си още дълго време, загледан в угасващите светлини на Сеул. Jong стоеше все така подпрял лакти на коленете си. Зелените ириси се бяха забили в пода и сякаш го прогаряха. Усещах болката му и това ме разкъсваше. Защо ми трябваше да се обаждам и да питам такива неща? Защо просто не замълчах и не изчаках? Ако той искаше щеше да ми каже, но не. Аз съм издънка и успях да го засегна. Какво трябваше да кажа сега? Как трябваше да повдигна настроението му отново? Не стига, че се напих ами и го обидих. А той бе така добър да ме приеме в дома си. Без да иска нещо в замяна. Може би щеше да е добре да си легна. Той също трябваше да поспи макар и с черните спомени които яз отново пробудих.

- J-Jong...?/Изрекох плахо името му и изящният му поглед се вдигна към лицето ми, което пламна./- Може ли... да си легна?

- Разбира се. Само си избери стая.

- Която и да е ли...?/Погледнах го въпросително и той кимна./- Може ли тази?

- Искаш да спиш тук? Изумяваш ме. Не те ли е страх, че стаята може да е обладана?/Последните думи изрече тихо, но твърдо и аз се поколебах./

- Ами... всъщност...

- Шегувам се Кеу. Изборът е твой. Щом искаш тази стая добре.

- А може ли да се изкъпя?

- Да. Банята е в края на коридора в ляво.

- Благодаря...

Станах от леглото и бавно отворих вратата излизайки отново в големия коридор. Той беше осветен с красиви лампиони от началото та чак до края. За селянче като мен това не се виждаше много често. Закрачих напред и след няколко врати стигнах до банята. Влязох вътре и ахнах. Ама то дори тоалетната му е като палат. Вътре мога да живея. Даже има и телевизор. Трябва ми само Wi-Fi и хладилник и се уреждам страхотно. Съблякох дрехите си и влязох в душ кабината. Пуснах хладка вода и намокрих тялото си. Обичах да се къпя. Това толкова много ме ободряваше нищо, че сега бях като парцал и почти не чувствах краката и главата си. Постоях под водата и след 15-тина минути излязох. Пресегнах се и взех една кърпа от закачалката, като я увих около кръста си. Чакай... Ами какво ще облека? Същите дрехи с които съм стоял цял ден в дискотеката? Къде ми беше умът? Сега какво ще правя? Да му поискам дрехи? Не! Той вече направи достатъчно. Едва ли вече му е до мен, лед разговора ни преди малко. Но... така ли да изляза...? Ами ако... стане нещо и той реши да ме... Ааа... не, не, не. Тая няма да я бъде. Облякох отново дрехите си и излязох като все още подсушавах косата си с кърпата.