Be Mine (JongKey Fanfiction)

Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 8

Be Mine (JongKey Fanfiction)

Part 8

~♥~

Много се извинявам за закъснението. Но просто имах матури и трябваше да уча, колкото и да ми се искаше да пише. Ще се опитам да наваксам макар и тази част да не е много дълга се надявам да ви хареса...

~♥~

♫ Поздравче за настроение ♫

~ BTS - Fire ~

"- Jong... J-Jong! Ах... О, Господи! Толкова е хубаво.

- Харесва ти нали?

- Да! Прекрасно е. Моля те. Не спирай.

- Няма Bummie. Спокойно. Просто се утпосни.

- Ще полудея. По-бързо, моля те.

- Много си нетърпелив. Но добре, щом това е желанието ти.

- За бога! Да, да, да! Не издържам. Аз ще..."

Отворих рязко очите си съзирайки непознатата обстановка. Изправих се до седнало положение и си озърнах наоколо. Стаята е непозната. Къде бях? Тогава видях снимката. Неговата снимка на стената и спомена ме удари. Извърнах бързо глава към малкия стенен часовник. 04:03. Толкова рано. Стаята бе залята от мрака. Чуваше се само клона който се удряше леко в прозореца. Отпуснах се назад и потънах в завивките. Този аромат... Толкова нежен и толкова... негов. Цялата стая миришеше на парфюма му. Затворих очи. Видях лицето му. Толкова изящно и перфектно. Тези красиви небрежни кичури коса и тези великолепни устни направени сякаш от захарен памук. Облизах устната си инстинктивно и я прехапах леко. Ами това тяло. Толкова много искам да го видя без дрехите върху него. Искам да усещам извивките му, да опитам вкуса му, да бъда пленен от аромата му. А... колко ли беше голямо неговото... За бога Кеу!! Какво по дяволите си мислиш? Не стига това ами и мокри сънища с него сънуваш. Обърнах се на една страна когато усетих нещо мокро. Хм... интересно. Аз не се напикавам. Обърнах се по гръб и отгърнах завивката откривайки петното върху късите панталонки, което все още беше добре напоено. Господи! Аз... Какво съм направил? Нима този сън ме е накарал да...? Боже. Какво ще му кажа сега? "Ами да Jong. Сънувах те и се изпразних на сън." Звучи толкова извратено. Та аз го познавам само от три дни и вече е бил в съня ми. Никой не се е прокрадвал в ума ми толкова бързо. Дали щеше да изсъхне? Легнах пак назад и се завих, свивайки краката си. Усещах достойнството си леко твърдо и влажно. Щеше да ми мине... нали? Отново погледнах часовника и бавно затворих очите си. Не знам колко време бях стоял така преди да се унеса и да заспя.