Be Mine (JongKey Fanfiction)

Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 3

Be Mine (JongKey Fanfiction)

Part 3

... - С какво се занимаваш? В смисъл имаш ли хоби?/Попита ме и аз разтръсках глава./

- Ами рисувам... но не е нещо кой знае какво.

- Наистина ли?/Кимнах леко и очите му блеснаха/ А, ще ми покажеш ли някоя твоя рисунка?

- Ами.../почесах се нервно по тила/...добре.

Отидох до шкафа и се наведох отваряйки една малка преграда в която стояха всичките ми неща за рисуване. Супер! Защо ми трябваше да му казвам това? Не рисувам хубаво. Какво ще му покажа? Прегледах с поглед набързо рисунките и избрах три които ставаха повече от другите. Обърнах се и... чакай малко! Той дупето ми ли гледаше? Зелените ириси се бяха спрели точно на това място и когато се обърнах се преместиха върху лицето ми. Стана ми много неловко. Момче да ме гледаше така и то точно там. Усетих, че лицето ми пламна затова наведох глава и му подадох рисунките. Той ги взе и започна да ги разглежда. Всяка една от тях обхождаше старателно с поглед който сякаш прогаряше хартията.

- Прекрасни са!/Възкликна той и аз бях направо смаян. Нима му харесваха?/Наистина имаш талант Kibum./По принцип не харесвах името си, но то звучеше толкова красиво изречено от него./

- Аз... Много благодаря. /Прехапах устна и пъхнах ръце в джобовете на дънките си./

- Седни. Защо стоиш прав? Това е твоята стая./Очите му отново се вдигнаха към мен./

Да май наистина трябваше да поседна. Краката ми бяха толкова изморени все едно бях участвал в състезание. Той се отмести леко и ми направи място на леглото. Аз не чаках втора покана. Направо седнах и изтрих потните си от притеснение ръце в крачолите на дънките си. Jong продължи да разглежда картините и най-накрая ги остави до себе си на леглото и обърна глава към мен.

- Повечето ти рисунки като гледам така са любовни./Долових нотката на някакъв намек в гласа му./

- Ами... да. Всъщност ми харесва да рисувам най-вече това./Погледнах към рисунките./

- Няма нищо лошо в това. Рисувай каквото ти харесва./Краищата на устните му се извиха бавно в лека усмивка./А на кого са посветени?

Опа... ами сега. Да кажа ли, че си имам приятел или просто да си призная, че съм сам? Едно от нещата на които ме бе научила мама беше да не лъжа, затова казах истината.