Be Mine (JongKey Fanfiction)

Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 2

Be Mine (JongKey Fanfiction)

Part 2

...Човекът който стоеше пред мен сега изобщо не приличаше на богаташ. Когато погледнах моите и неговите дрехи нямаше почти никаква разлика. Беше облечен с бял пуловер който предполагам бе един размер по-голям, защото му беше широк, с тъмно сини почти черни дънки и бели кецове. На врата му беше закачено някакво синджирче с надпис, на дясната му ръка имаше часовник който май беше най-скъпото нещо по него.

Беше висок... по-висок от мен, с руса коса, а очите му... бяха толкова красиви като скъпоценни камъни. Бяха зелени и на светлината променяха цвета си до почти синьо. Устните му изглеждаха толкова меки и нежни но в същото време и толкова плътни... Розовият им цвят е толкова пленителен, че за моменти ми се прииска да ги... Какво?!? Разтърсих глава и той ме погледна някак си странно. За какво си помислих току що? Какви за бога са тия мисли? Та аз го виждам за пръв път, а и ненавиждам богатите.

- Ъм... Може ли да вляза?/...гласът му... лигите ми потекоха/

Знаех, че изглеждам глупаво в момента, но просто нямаше как да не забележа красотата която стоеше пред мен. И всичко пак беше по-добре преди да се загледам в тялото му. Толкова е изящно. Личи си, че спортува или поне ходи на фитнес. Малко ме хвана срам. Аз съм се отпуснал като локум, а той прилича на Брат Бит. Като се замисля наистина трябва да ида на фитнес. Отплеснах се... все още го държах на вратата. Колкото и да не го харесвах не беше учтиво да посрещаме така гостите. Отместих се като отворих малко повече вратата за да може да влезе.

- Благодаря!

Щом мина покрай мен нямаше как да не забележа нежния, но все пак изискан парфюм който погали носа ми. Това момче наистина имаше вкус и за мода и за парфюм. Последвах го. Той влезе в хола при мама и баща му сякаш къщата си беше негова. Седна до баща си, а за мен остана мястото между него и мама. Не знам защо, но исках да чуя гласа му отново. Беше толкова приятен. Копнеех от желание да науча името му, на колко е, с какво се занимава.

И изведнъж в главата ми изникна въпроса... Дали си има приятелка? Kibum! Какво ти е по дяволите? Овладей се. Що за простотии? Естествено, че сигурно си има. На богатите деца им намират партньори от малки. Все едно сме в Индия. Според мен всичко трябва да става от само себе си. Момчето само да избере половинката си, а не с намесата на родителите си, но добре. Аз съм никой за да давам акъл на такива висши хора... все пак аз съм много под тях.

- Синко, яж. Нищо не си пипнал откакто дойде./майка ми е много настоятелна все едно той няма мозък в главата си/

- Благодаря госпожо, но не съм гладен./яж бе... не стига, че ти е сложено на масата ами и се инати/

- Е, добре щом не искаш няма да те карам. Kibum./обърнах рязко глава/миличък, защо не покажеш на госта къщата?/супер сега пък и къщата да съм му показвал...той крака няма ли да се качи сам/

Нищо не казах, а само кимнах в одобрение. Станах, а след мен стана и момчето като го заведох на горния етаж. Къщата ни не беше кой знае колко малка нищо ,че нямахме много пари. Имаше две бани, кухня, хол, три спални като едната беше моя и малък двор с рози. Заведох го в стаята си. Логично това е частта от къщата която си е лично моя. Отворих вратата и го поканих да седне. Той се съгласи и се настани върху леглото като оглеждаше стаята. Може да ми стане гадно да го призная, но той наистина беше хубав. Много хубав. Какви неща говоря за момче? Господи, ако ме чуе мама ще ме пребие.

- Имаш хубава стая./възкликна той и аз още повече загубих дар слово/Можеш да говориш нали?

Чак сега се усетих, че не му бях казал нищо откакто дойде. Наистина съм се побъркал.

- Аз... Да. Мога да говоря./почесах се нервно по главата/

- Радвам се. Щеше да бъде трудно да се разбираме ако не говореше./той какво има предвид... не схващам/

- Нда...А... мога ли да попитам за името ти?/казах притеснено и зелените смарагди се обърнаха към мен като ме накараха да се вледеня/

- JongHyun. Но ме наричат просто Jong. За по-лесно.

- Имаш много хубаво име./той ми се усмихна леко и аз се почувствах горд от себе си/

- А твоето?

- Ам.. Аз ли? Казвам се Kibum, но ме наричат Кеу.

- Кеу така ли?/в гласа му се долови някаква нотка която не можах да разчета/

- Ами...да.

- Добре Кеу. На колко си?

- На 17./отвърнах и погледнах към земята...защо толкова ме беше страх да погледна в очите му/А ти?

- На 19 съм.

Добре сега вече стана неловко. Какво още трябваше да го питам? Дали е обвързан? Щеше да разбере на къде бия. Той изглеждаше толкова загадъчен, но с това ме привличаше толкова много, че просто исках да говоря с него само за да чувам гласа му. Исках да идва само за да усещам аромата му. Исках да стои пред мен само за да мога да погледна в зелените му очи които като океан ме поглъщаха и запращаха някъде далеч. Исках, но нямаше начин да го кажа...