Be Mine (JongKey Fanfiction) Part 5

233 23 3
                                    

  Be Mine (JongKey Fanfiction) 

Part 5

... Когато стигнах до масата той вдигна погледа си към мен и се усмихна широко като се надигна от мястото си. Чак сега в главата ми изникна въпроса... Както правех? Какво щях да кажа? Защо изобщо дойдох? Ах... проклет да си Hoya! Но вече нямаше връщане назад. Поех си дълбоко въздух и се усмихнах топло на непознатия. Той наистина беше красив, а и беше доста висок както си и мислех. Имаше шоколадово кафяви очи и розови устни. По външният му вид си личеше, че тренира нещо.

- Здравей!/Той ме погледна в очите и аз бях сигурен, че се изчервих./- Заповядай, седни.

- Благодаря!/Настаних се на една педя разстояние от него./

- Аз съм Minho. Приятно ми е.

- Аз... аз съм/Ами сега? Как да се представя? Като Кеу или като Kibum?/- ... Key.

- Прекрасно име. Също както притежателя му./Бузите ми пламнаха. Той определено знаеше как да впечатли един човек./

- Не е нищо особено.

- Хубав, а и скромен при това. Много добре.

Така разговорът се продължи. Не знам колко сме говорили, но алкохолът който вече бях изпил си казваше думата. Виеше ми се свят, доспа ми се и леко ми се повдигаше, но гледах да не се забелязва много. Когато обаче обърнах глава настрани от към входа на дискотеката очите ми съзряха... не... не може да е той. JongHyun! За бога какво прави тук? Не знаех, че богатите ходят в такива западнали дискотеки. Потърках очите си за да видя дали не е от алкохола, но не беше. Той погледна към мен и аз рязко извъртях глава към Minho. Исках да си тръгна. Не трябваше да оставам тук. Не трябваше Jong да ме вижда с Minho. Но трябваше да запазя спокойствие все пак JongHyun не ми е никакъв. Защо да се притеснявам от него? Продължавах да говоря с момчето до себе си докато усещах как зелените ириси на Jong ме пронизваха. Обърнах леко главата си само за да мога да го видя с периферното си зрение. Той стоеше на бара сам, а ръката му стискаше силно чашата със скъпото питие в нея. Защо ме гледаше така? Да не би да.... не, не е възможно. Нима той ревнува?! Очите му не показваха нищо друго освен ревност. Надигнах чашата си и я пресуших като я оставих отново на масата. Вече бях решен да си тръгна.

- Е, аз ще вървя. Лека вечер./Надигнах се от мястото си, но главата ми е замая. Въпреки това аз направих крачка назад./

Be Mine (JongKey Fanfiction)Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt