Heart VS Brain |Jungkook|

Трета част-Ужасното наказание

***От името на Вики***

Прибрах се вкъщи. Звъннах на шефката и ѝ казах, че една седмица няма да идвам на работа. След това на класната и и казах, че една седмица няма да идвам на училище. Това беше единственото решение на проблема ми. Легнах на леглото и моментално заспах.

След една седмица.

Пак съм на училище. Ръката още ме боли, но мога да я движа вече, все пак не беше много счупена костта, но все пак болеше адски много. Щеше да е хубаво да остана още малко в почивка, но не можех да си го позволя.Влязох в училището и някой ме бутна. Обърнах се за да видя кой е, но в мига когато го погледнах той ме хвана за гърлото и ми каза:

-Мислиш че ще се отървеш от мен като отсъстваш ли? Е не си познала!

Стискаше ми гърлото много силно и не можех да кажа нищо. По едно време започна да стиска още по-силно и аз изкашлях кръв и загубих съзнание.

Когато се събудих бях в болница. Обърнах се наляво и изпищях щом видях че там седи Джункук. Ненавиждам този човек. Страх ме е още щом го погледна, а сега е толкова близо до мен. Имам чувството че ще получа сърдечен удар.

-К-к-какво прав-виш тук?-Питах го като треперейки се отдръпвах от него.

-Прекалих, за което съжалявам.

Погледнах го като луда, но не спирах да треперя. Той току що ми се извини?

-Не ме доближавай!-извиках, защото бях много уплашена от него.

-Аз, когато припадна разбрах колко трудности съм ти причинил. Обещавам че вече няма да правя така.

Гледах го и не можех да повярвам какво чух.

-Ако наистина съжаляваш си тръгни.

Той се изправи и каза:

-Щом това искаш.-и си тръгна.

***От името на Джункук***

Не я бях виждал от една седмица. Когато най-накрая дойде на училище, аз като глупак и сторих всичко това. Също така думите на Джимин(най-добрия ми приятел) се забиха в сърцето ми като стрели. Той предполагаше, че я харесвам и ми каза „Ако бях на нейно място, щях да се радвам, ако умреш" Реших вече да не се държа така. Не мога заради чувствата си да я наказвам. А тя беше толкова ранима и нежна. Когато я бях хванал за гърлото, даже не усетих, че съм я стиснал толкова силно, а когато припадна, сякаш сърцето ми се разкъса. Хванах я и тръгнах към болницата. А сега след всичко това, тя ме мрази и се страхува от мен, не че я виня де, има пълното право. Като ми каза да си тръгна, нямаше какво друго да сторя за да я успокоя и реших просто да я послушам.

След два дни в училище.

Тя дойде. Като я видях ми стана някак топло. Отидох в стаята и облекчен, че вече е добре, легнах на чина ми. Тогава някакъв от класа ми ми каза, че директорката ме вика. Отидох към директорската стая и Вики беше там. Директорката почна да ми се кара. Накрая каза:

-Наказанието ти! Ще бъдеш постоянно с Вики докато не се прибере в тях и ще правиш каквото ти каже в продължение на няколко дена.

-Какво? Госпожо, моля ви, това е наказание и за мене. Нека просто да забравим това, той ми обеща че няма да се повтори.-извика тя с тъжен поглед.

-Бъди спокойна. Това е наказанието на Джункук, не твое. Гарантирам ти че няма да пострадаш повторно.

-Но госпожо-

-Може да излизате.

Аз не казах нищо през цялото време. Просто се съгласих и тръгнах след Вики.