Heart VS Brain |Jungkook|

Четвърта част-Кошмар

***От името на Вики***

Джункук тръгна след мен. По едно време, на път за стаята, казах:

-Не е нужно да ме следваш и сама ще се оправя и няма да казвам на госпожата.

-Точно сега не искам да нарушавам правилата. Твърде много са ме нарочили.

Нямам избор, ще трябва постоянно да съм с човека, който толкова ме плаши за няколко дни. Връщах се към нас и Джункук беше зад мен. Вървяхме си съвсем нормално, но изведнъж почувствах ужасяващ страх без причина. Сетих за майка си и както си ходих замръзнах на място.

-Еййй къде изчезнаа Викии!-извика ми Джункук.

Аз изобщо не го отразих. Причерня ми и припаднах.

Беше тъмно. Видях как баща ми убива майка ми. Тъкмо беше на път да забие стъклото в гърлото ѝ, когато аз изпищях:

-МАМООООООООООООООООООО!

Събудих се.

-Това, това беше само сън, само сън.-продължавах да си го повтарям.

***От името на Джункук***

Закарах Вики в стаята ми, защото къщата ми беше най-близкото място за което се сещах в момента. Изведнъж тя почна да бълнува. Повтаряше „спри" и „моля те недей". След това извика с всичка сила:

-МАМОООООООООООООООООООО!

Събуди се и започна да си повтаря:

- Това, това беше само сън, само сън.

След това няколко сълзи се стичаха по нежното ѝ лице. Изглеждаше изплашена до смърт. За да я успокоя я гушнах и ѝ казах:

-Спокойно. Нищо не е станало.

Тя прошепна:

-М-мама, тя...

-Спокойно, дишай.-продължавах да и повтарям.

Тя също уви ръцете си около гърба ми и започна неспирно да плаче. Усещах как трепери. Беше толкова изплашена от съня си. Престраших се да я питам:

-Какво е станало с майка ти?

Тя ме стисна още по силно и едва прошепна:

-Б-баща ми я уби.

Бях в пълен шок. Какво ли е преживяло горкото момиче? А аз и причинявах още повече страдание и стрес. Не мога да повярвам какъв съм глупак. Как можах да и причиня всичко това? Без да се усетя и по моето лице падна една сълза. Изведнъж усетих нещо много горещо. Пипнах я по челото и извиках притеснено:

-Ти гориш! Трябва да те заведа на лекар!

Тъкмо се изправих и тя ме спря с думите:

-Моля те, не ме оставяй в болницата, не искам там. Просто ме остави вкъщи.-прошепна през сълзи.

-Тогава по-добре остани тук. Опасно е да си сама в това състояние.

Кимна в знак на съгласие. Взех една кърпа, потопих я в студена вода и я сложих върху челото ѝ. Тя дишаше тежко. Сякаш не може да си поеме дъх.

-Трябва да поспиш.

-С-страх ме е. Ако пак сънувам това аз... аз няма да мога да издържа.

В този момент, без да мисля, просто легнах до нея и я гушнах.

-Не се притеснявай, аз ще съм до теб и няма да позволя да сънуваш това отново.

Тя ме погледна някак стреснато, но после уви ръцете си около гърба ми и така заспахме.