Heart VS Brain |Jungkook|

Първа част-Всичко започна...

Моят живот не е от най-хубавите. Беше изпълнен само със страх. Е, нека първо да се представя, аз съм Вики- 16-годишно момиче. Живея сама... дълга история за която не искам даже да си спомням. Както бях започнала, животът ми е пълен със страх и стрес, може би това и миналото ми ме направиха стеснителното и ранимо момиче което съм сега. Имах си приятелка, която много обичах. Беше мило момче на име Ким Ми-Ча. Имаше светлокафява коса и светлокафяви очи. Тя ми беше като сестричка. Всичко вървеше сравнително добре в училище докато не се преместих в по-горния клас, заедно с Ми-Ча. Имах късмет, че поне и двете сме преместени заедно. Отидохме да се представим на новия си клас като, разбира се, влезнахме заедно:

-Здравейте, аз съм Ким Ми-Ча. Приятно ми е да се запознаем.

-Аз съм Вики. И на мен ми е приятно да се запознаем.

Госпожата ни показа местата на които да седнем и така започна часа. Вниманието ми веднага беше привлечено от едно момче, което седеше зад мен и не спираше да говори с друго момче близо до него. По едно време не издържах да слушам говоренето им и тихо казах на по-близкия до мен:

-Извинявай, може ли да говорите малко по-тихо.

Той се обърна към мен и ме погледна ядосано. Извика:

-Ей новата, не си мисли, че можеш да ми казваш какво да правя и какво не!

Тогава госпожата се обади:

-Джункук, ако ще викаш, по-добре излез отвън!

Момчето което явно се казваше Джункук ме погледна ужасяващо сякаш казваше „Ще ти го върна тъпкано" и излезе ядосан от стаята. От първия ми ден си навличам проблеми. Не искам да знам какво ще става междучасието. Часът свърши. Просто кротко си седях на чина и се надявах нищо лошо да не се случи. Е, не стана точно така. Джункук влезе в стаята и ме дръпна за ръката и излязохме навън. Блъсна ме в стената толкова силно, че гърбът ме заболя.

-Забавно ли ти стана, че ме изгониха?

Аз не му казвах нищо. Само гледах надолу. Той ми вдигна главата, така че да погледна към него и ми извика:

-Гледай ме в очите като ти говоря!

-С-съжалявам.-казах и се опитах да се измъкна от него, но той сложи ръката си до главата ми и извика:

-Не е достатъчно. Къде си мислиш, че си тръгнала.

-Не искам да се занимавам с опасни хора като теб. Няма да се повтори, така че просто ме пусни този път, моля.

-Внимавай момиченце!-каза и настъпи кракът ми ужасно силно.

Успях да задържа виковете си от болка. Само го погледнах и той си тръгна. Ми-Ча дойде при мен и ме пита:

-Добре ли си? Какво не му е наред на този?! Как смее да прави подобни неща?!

-Не знам. Както и да е, да се връщаме в стаята.

Минаха часовете. Прибрах се, написах за утре и тръгнах към работата ми. Работя като сервитьорка в едно кафене. Щом свърша работа се прибирам, вечерям и спа. Това като цяло е моето ежедневие: Училище, домашни,работа, сън.