Събудих се от звука на аларма. Бях в стаята си. Тъкмо ставах и спомените от случилото се вчера ме връхлетяха. Как съм успяла да се прибера? Какво се е случило след като припаднах? Дали не е било само кошмар? Предполагам, че това е най-логично. Обадих се на шефката ми за да ѝ кажа, че днес най-вероятно също няма да отида на работа, защото исках малко да си почина. Тръгнах към банята за да се оправя за училище. Застанах пред огледалото за да се среша и видях обелена кожа на лявата ми буза. Седеше като по-избеляло петно. Докоснах го с ръка. Беше студено. Предполагам, че е станало, когато жената ме докосна. Явно не е било кошмар. Притесних се ужасно много. Не спираше да ме измъчва въпросът "Какво се е случило вчера?". Отнесох се в мислите и предположенията си и напълно забравих, че съм на училище. Погледнах часовника. Ужас! Кога е станало толкова късно? Веднага взех чантата и якето си и тръгнах натам. Стигнах до класната стая, седнах на чина си и се огледах. Ми-Ча я нямаше, а Джункук спеше на чина си. Госпожата влезе в стаята и урокът започна. В едно от междучасията забелязах как Джункук ме гледаше, но щом се обърнах към него, моментално изви глава, правейки се, че гледа момичето до мен. Какво ли иска сега? Дали ще ми направи нещо? Успокой се Вики, той каза, че няма да те наранява. Отдъхнах си сложих глава на чина. Затворих за няколко секунди очи и се отпуснах. В този момент усетих присъствието на някой близо до мен. Стреснах се и рязко вдигнах главата си. Уплаших се още повече, когато видях лицето на Джункук.
-К-какво искаш?-попитах леко уплашено.
-Съжалявам за миналия ден, не трябваше да ти викам когато избяга от вкъщи.
Отдъхнах си, че идва за това.
-Не се притеснявай за това, вече забравих.
Не исках да се карам с него, особено тук в училище. Звънецът би. Следващият час започна.
*** От името на Джункук***
От думите ѝ ми олекна. Не вярвах да е забравила за случилото се, но наистина ми стана топло когато го чух. Часовете свършиха. Вървях зад Вики по коридорите. Не я шпионирах, просто пътят ми беше натам. Директорката мина и я пита нещо, след което погледна към мен и извика:
-Ето го и него.
Издърпа Вики за ръката и дойдоха към мен.
-Джункук, защо не си с нея и не спазваш наказанието си?-попита директорката.
-Съжалявам, забравих.
YOU ARE READING
Heart VS Brain |Jungkook|
FanfictionКакво да направи едно самотно момиче, ако се влюби в човека, който я тормози? А ако и той я харесва? Всяка част в момичето крещи да не се поддава на тази любов, но сърцето продължава да я измъчва. Какво ли ще стане? Кой ли ще победи? Сърцето или моз...
