Heart VS Brain |Jungkook|

Шеста част-Бягство

Седяхме двамата на леглото му и мълчахме. Той почна отново да си гледа нещо в телефона. Чудех се кога ли ще ме пусне да си ходя. Беше ми скучно и малко замаяно. Явно още имах температура. Седях и гледах в нищото.

-Джункук, може ли вече да си тръгвам, обещавам, че направо ще се прибера в нас.

-Защо, толкова ли ти е неприятно с мен?

-Не, просто ми е скучно и искам да си ходя.

Като казах това, някаква перверзна усмивка се появи на лицето му.

-Значи намекваш че искаш да правим нещо заедно. Така ли?

-Аз, не... Нямах това предвид.

-Пак се изчерви.-каза и се засмя.

Мразя да става така.

-Млъкни.-извиках и се завих през глава.

-Отивам да се изкъпя, не прави глупости! Ок?

Не отговорих нищо. Надникнах да видя дали си е тръгнал, като си показах през завивката само очите, но той още беше там. И нещо повече! Съблече си блузата пред мен. Аз се опитвах да откъсна поглед от уникалния му шоколадов корем, но уви... Не можех. Никое момиче не би успяло*–*. Джункук явно забеляза това и се усмихна перверзно.

-Не можеш да ми устоиш ли?-попита ме като се протегна нарочно, така че да му изпъкнат мускулите.

-Н-не е това. З-защо се събличаш пред мен? Перверзник! -това проклето заекване. Поне само очите ми се подаваха от завивката и той не можа да види още по-червените ми бузи.

Той се засмя и тръгна към банята. Това беше момента да избягам!!! Единствения ми шанс. Не го пропилявай Вики!! Тръгнах бавно и тихо към вратата, като се уверих, че той вече се къпеше. По дяволите, забравих, че е заключено. Къде ли е оставил ключа? Не помня да съм го виждала да го оставя някъде. Значи трябва да е в дънките му. Боже... Как ще бъркам в джобовете на  дънките на момче?! Нямам избор. Приближих се бавно към вратата на банята. Дънките и боксерките му бяха небрежно захвърлени до входа на банята, а през вратата се виждаше очертаното му тяло *–*. Най-хубавата гледка в живота ми. Какви ги говоря!! Добре, стига си се разсейвала, Вики! Имаш мисия. Най-накрая успях да намеря ключовете в джоба му. Тръгнах към вратата и внимателно отключих. Чу се шум от отваряне на вратата на банята. Аз побързах и успях да избягам преди той да ме види. Не ми се мисли какво ще става като разбере. Просто бягах до вкъщи. След 10 минути се чу блъскане по вратата ми. Кой ли ще е? Предполагам, че се сещате. Пожелайте ми късмет, защото може да не доживея следващата глава ;( .