Heart VS Brain |Jungkook|

Десета част-КРАИ

***от името на Вики***

-К-какво правиш тук? Как разбра за това място?-попитах изплашено Джункук.

-Мислиш ли, че това е важното в момента? Дойдох за да изясним случващото се.-отвърна той.

Не знаех какво да му кажа. Едва ли " Един дух те мрази и затова те замразява, когато ме докоснеш" е логичен отговор. Хайде Вики, мисли, мисли! Мда, в такива моменти нищо не ми хрумва.

-В момента бързам.-казах му и моментално тръгнах да отварям вратата на кафенето, но той ме хвана.

Всъщност, опита се да ме хване. След опита ръката му почна да замръзва отново. Наистина се радвам, че Юки-онна е наблизо. Влезнах успешно и започнах работа. Разбира се, първо се извиних за дългото отсъствие. Тръгнах към масите, и какво да видя, Джункук седнал на една от тях (нямам предвид буквално :Д). Махна ръка да отида към него.

-Искам меню.-каза ми той и аз му дадох.

-Заповядайте.-направих една фалшива усмивка и тръгнах към другите маси.

Върших работата си съвсем нормално, но се сетих за Джункук и погледнах към масата на която се беше настанил. Няма го? Къде ли е изчезнал? Е, всъщност така е по-добре. Тръгнах към кухнята за да дам поредната поръчка на готвачите, но докато вървях натам едно нещо ме накара са замръзна на място. Джункук говореше с шефката ми. За какво ли? Докато ги гледах, шефката извъртя погледа си към мен и ми направи знак да отида при нея.

-Вики, точно ти ми трябваше.-заговори ми тя.

-За какво съм ви нужна?

-Ще имаме нов работник. Започва от утре, но днес ти трябва да му покажеш как да си върши работата правилно.

-Моля? Т-той ли ще е новия сервитьор?-попитах шокирано.

-Да, познавате ли се?-попита шефката.

-Да, познаваме се доста добре.-изпревари ме с отговора Джункук.

-Чудесно. Та започвайте.-нареди тя.

Въздъхнах. Първо в училище, сега и на работата ми ли?! Боже, защо ме мразиш толкова.
-Последвай ме.-казах му плахо и той тръгна след мен.

Обясних му какво се налага да прави и трябва да призная, че наистина схваща доста бързо. Дългия работен ден мина и най-накрая бях готова да си ходя вкъщи. Излезнах от кафенето и се запътих към нас. Но още на първите крачки усетих някой да хваща ръката ми. Обърнах се и видях замръзяващата се ръка на Джункук.

****
И изведнъж небето стана в облаци, започна да вали силен дъжд. Проблясна няколко пъти. Една светкавиза удари Вики и тя умря. Джънгкук разбра, че наистина я е харесвал и си помисли, че живота му няма смисъл без нея затова се самоуби като се хвърли от една сграда. А Юки-онна се върна пак в гората и тръгна да избира следващия човек на който да се натресе, защото и беше твърде скучно да си седи там сама.

Ииииии край.

...
Това беше. :^) Не знам за вас, ама на мен края ми харесва. :^) Всъщност истината е, че напълно забравих историята и миналите ми идеи за развиването и и затова просто реших да я спра. И си викам поне един скапан финал да направя.. Благодаря за вотовете и коментарите които си мисля, че изобщо не заслужавам :') .
Особено след такъв скапан финал.. Ама.. Живот.. Поне имам една завършена история :Д

Съжалявам много.