Тайнствената стая

3 ГЛАВА

Ето че вече беше вторник. Репетицията започваше в 18:30, а сега беше само 15:27. Въпреки часа двете момичета вече се приготвяха за танци. Все още не можеха да повярват, че това се случва точно на тях. Непрекъснато се опитваха да отговорят на всички въпроси, които се въртят в главата им, но не успяваха. Все пак те не се отказваха да разгадаят всичко.
Най-накрая - 18:20 часа. Оставаха само 10 минути. Ники и Нана имаха чувството, че ще полетят от вълнение, но се опитваха да се държат съвсем нормално, за да не изглеждат подозрително. Вече бяха в залата. Сам винаги прекъсваше танца точно преди часта, в която Ники и Нана танцуват. Дали ги е видяла, когато отвори врата пред очите им? Момичетата бяха притеснени от факта, че Сам може да знае, че са я разкрили. За щастие нямаше нищо такова. Накрая на репетицията тя им се извини, че днес не са танцували. Беше им казала, че оросто знае, че те играят перфектно и е трябвало да отдели повече време за другите, които не са толкова безупречни. Щом Ники и Нана чуха това много се успокоиха. Представете си какво щеше да стане ако Сам ги беше забелязала в онзи ден! На двете момичета не им се мислеше какво можеше да се случи, но това сега не беше важно. Важното беше, че тя не е разбрала нищо, а те ще разгадаят мистерията. Оказа се, че докато са размишлявали по разни теми са стояли цели 10 минути в залата и то сами. За първи път видяха Сам ядосана. Тя се разгневи и им изкрещя: ВИЕ ЗАЩО ОЩЕ СТЕ ТУК? НЕ РАЗБРАХТЕ ЛИ, ЧЕ УРОКА ВИ СВЪРШИ ПРЕДИ 15 МИНУТИ? ДОБРЕ, ПОМОЛИХТЕ МЕ ДА ОСТАНЕТЕ ОЩЕ 5 МИНУТИ, НО ВИЕ СТОИТЕ ПОЧТИ 20! АКО ОБИЧАТЕ НАПУСНЕТЕ ЗАЛАТА И АКО МОЖЕ ПО-БЪРЗО, ЗАЩОТО И АЗ СИ ИМАМ РАБОТА!
Ники и Нана бяха ужасени. Явно вратата е наистина важна щом спокоен и винаги усмихнат човек като Сам може да се разгневи толкова много. Отново се върнаха към теорията, че са разкрити от Сам. За първи път от седмица насам имаха тема за разговор.
- Възможно ли е? - попита Нана - Според теб Сам знае ли, че сме я разкрили?
- Не ми се иска да го казвам, но съм сигурна, че е разбрала. Не е възможно просто така да ни се разкрещи, а и каква работа може да имаш в празна зала без компютър, без мебели, без никаква техника освен касетофон? Единствената причина е вратата. - отгивори Ники - Но все оак има малък шанс да не е това, което си мислим. Може и да има нещо в тайната стая и да има определен час, в който да е там. Ох, не знам! Единственото, в което съм напълно сигурна е това, че много склро ще разберем всичко.
- Така е. Ти си много права, но трябва да сме много внимателни, защото ако някой ни разкрие не знам какво ше стане. - след думите си Нана замълча за малко и отнова започна да говори - Ники, знаеш ли какво се сетих? Помниш, когато Сам дийде в залата през главната врата въпреки, че влезе през тайнствената? - попита Нана и още недочакала отговора на Ники, който и без това знаеше продължи да говори - Значи би трябвало да има и друг изход и съответно друг вход. Трябва да потърсим и него, защото мисля, че и аз, и ти сме наясно, че в присъствието на Сам нищо няма да се постигне. Вече съм решила - на утрешната репетиция ще разберем!
НА ДРУГИЯ ДЕН СЛЕД
РЕПЕТИЦИЯТА
-Дообре, явно и днес няма да се разгадава нищо. - каза с мъка Ники.
С всяка следващата репетиция беше все по-трудна да се доближат до вратата. И ето, че един ден Сам беше в болница, защото имала проблеми с крака. Две - три седмици нямаха репетиция и тогава дните бяха все едни и същи.