Тайнствената стая

2 ГЛАВА

Поредната им репетиция започваше след минути, но днес имаше нещо различно, нещо тайнствено в залата. Те забелязаха много странно, едва забележимо нещо в ъгъла на залата, когато бяха в почивка. Понеже те двете бяха останали последни в стаята и видяха как Сам отиваше към тайнствения ъгъл. Опипваше стената с ръка все едно търсеше нещо. Най-сетне напипа това, което искаше и се оказа, че е търсила бравата на тайнственото нещо в стената, което явно е врата. Ники и Нана не можеха да повярват на очите си и се бяха заковали на едно място. Чудеха се защо има врата, която е скрита в стената и защо никой не трябва да я вижда. Бяха минали 5 минути и Сам влезе в залата, но отново през тайнствената врата, а през главната, използвана от всеки врата на входа. Всички влезоха вътре. Репетицията продължи сякаш нищо не се е случило, а Сам се държеше съвсем нормално. Щом репетицията свърши Ники и Нана отидоха да видят стената, но не се виждаше нищо - само и единствено стената със жълтия тапет.
Вече си тръгваха. Никой не казваше нищо. Най-накрая Ники каза почти шепнешком:
-Нана, къде мислиш, че води онази врата, защо Сам влиза там, защо е скрита и как така после не излизаш отново през нея? -- Нана мълчеше. След малко отговори: - Не знам, още не знам, но ние скоро ще разберем независимо дали ще е трудно ние трябва да знаем.- С това свърши разговора им, който и без това беше много кратък. Мълчението продължи през целия път. Единствените им думи преди да се приберат по къщите си бяха ,,Чао" и нищо повече.
- Виждам бравата на вратата! Бързо, Ники, ела! - извика Нана. Ники дотича, колкото се може по-бързо. Слд секунди се озоваха в...
Ники се събуди. Натъжи се, че е било само сън. Опитваше отново да заспи и да довърши съня си, но без успех. Стана и погледна часовника. Беше 5 часа сутринта. Тя реши да се оправя за училище. За да убие малко време си пусна телевизия. Странното беше, че даваха филм за тайна градина. Вратата към нея отново беше скрита, но не в стената, а зад много дървета и растения. Беше ѝ много интересно и неусетно минаха цели 2 часа. Тъкмо филма свърши и стана време да тръгва към училище. Денят ѝ мина, както обикновено и не се случи нищо интересно. Само едно знаеше - нямаше търпение за следващата репетиция във вторник.