Тайнствената стая

10 ГЛАВА

Ники и Кати внимателно чертаеха плана си. Остреха молива на почти всеки 5 минути, а добре, че линията беше от 50 сантиметра, че иначе можеше да не им стигне за нищо. Да не говорим за листа! Той беше огромен, колкото цялото бюро на Кати, а то хич не беше малко. Кати чертаеше целия свят, а Ники, като по-добрата художничка, рисуваше сградите, камъните, дърветата и други неща. Чертаенето им отне около 2 часа, а рисуването - 4 часа. Все пак накрая чертежа беше идеален и даже момичетата се чудиха как са го направили толкова хубав. Беше съвсем истински и не беше изпусната дори най-малката подробност. Отделно бяха нарисували фигурки, които после залепиха на картон, за да не се огъват. Фигурките бяха: Кати, Ники, Нана, Сам, всеки един от човекоядците, зловещата бабичка, създанието, кръвопийците от гората на миниатюрите и всички други жители на света. Всяка фигурка беше нарисувана поне по 20 пъти, защото Ники и Кати лепяха всяка фигурка къде ще отиде, какво ще направи и така нататък. Най-накрая чертежът беше напълно готов. Трябваше да изчакат да дойде пълнолуние, за да изпълнят плана си. Това означаваше, че трябва да изчакат още 25 дни. През това време си правиха защитни костюми, които изглеждат като нормални дрехи, но всъщност защитават от много неща. Бяха минали 24 дни и на следващата нощ щеше да е пълнолунието.
НА ДРУГИЯ ДЕН
Вече беше почти 20 часа. В 21 часа луната щеше да е пълна. Ники си сплете стегната рибена кост, облече защитните си дрехи и взе инструментите си. Кати си върза висока опашка, облече се и взе останалите инструменти. Вече бяха готови за спасяване на света, е поне за света на Сам. Заеха местата си. Ники се скри под перелината, вие знаете коя, а Кати в един сандък. Той се отваряше много трудно, но Кати беше много силна и местеше капака с лекота. Бяха готови. По план, създанието трябваше да се появи сега, за да иска Ники, сегашната му жертвата, от Сам. Точно така и стана. Тъкмо Сам се качваше по стълбите и Ники и Кати изкочиха зад нея и я скриха.
- Ники? Кати? Какво правите тук? Ооо, Кати мислех си, че...
- Да знам. - прекъсна я Кати - През всички тези години разбрах всичко за теб и за света ти. Ще те спасим. Само трябва да убием създанието и всичко ще е хубаво, както преди! Ето виж плана, който начертахме с Ники. - Кати извади листа, който беше сгънат старателно на малко квадратче. Сам го разтваряше дълго време. Когато го разгледа отново го сгъна и направи знак, че е съгласна. Кати подаде плана на Ники и тя го прибра в джоба си. Извади от якето си въжена стълба, преметна я през най-близкия прозорец и се измъкна от замъка. Той вече беше близо до къщата на Сам, което много олесняваше маршрута ѝ. Най-сетне беше в реалния свят. Колко беше хубаво и спокойно. Изтича до къщата на Нана и по пътя ѝ разказа всичко и ѝ даде да разгледа плана. Вече бяха в замъка. Всички се махнаха от замъка, който се беше преместил при къщата на канибалите. И те знаеха плана. След това отидоха в гората на миниатюрите при кръвопийците, после при зловещата бабичка и лека полека вече всички знаеха плана. Оставаше само да убият създанието. Ето че отнова всеки един беше в замъка. Заеха местата си. Сам изтича на стълбите все едно носи жертвата на създанието. Кати и Ники бяха направили кукли, приличащи на Ники и Нана, за да изглежда, че са истинските жертви.
- Извинявай, че се забавих, но пък този път нося две жертви. Упоени са няма опасност да избягат. - каза Сам на създанието.
- Добре си свършила работата си. Но остава още нещо. - изръмжа създанието.
- Слушам те. - подкани го Сам.
- Ела с мен, този път ще вечеряме заедно.
- Ооо, амо добре.
- Първо ще отидем в кухнята, за да те направим по-хубава.
- Добре.
- Ето тук в тигана. Загрят е за топла вана. Ти влизай, а аз ще отида да подготвя масата. - каза създанието и се усмихна дяволито.
Сам помаха на другите да идват. Човекоядците пропълзяха под високия шкав, кръвопийците се вмъкнаха в най-дребните местенца, бабичката подготвяше огъня, Нана се скри в шкафа, заедно с Ники и Кати, а другите се скриха зад пердето, като го оформиха, така че да изглежда естествено. Сам изсипа врящата вода в мивката и се направи, че е била вътре през цялото време.
- Здравей, Сам! Хайде, какво чакаш? Яденето е готово! - изсъска създанието и издърпа Сам. Сложи я на един стол и я завърза здраво.
- Чаках този ден! За последен път ми носиш храна! Повече няма да мръднеш от тук! - извика създанието и седна да яде. Кръвопийците само това и чакаха. Пропълзаха при него и го захапаха, стараейки се да не го боли. Дойде ред на създанията зад пердетата. Те изскочиха с оръжията си и се затичаха към него. Ники, Нана и Кати взеха кухненските ножове и срязаха въжетата, с които беше завързана сам.
- АААААААА! ЩЕ ВИ ИЗЯМ ВСИЧКИИИ! МАХАЙТЕ СЕ ОТ МЕН!
- Аам страхувам се, че няма да можеш да изядеш никой! - прекъсна го един от човекоядците - Ние повече обичаме човешка плът! - човекоядците вдигнаха създанието и го занесоха в кухнята. Метнаха го на килима пред камината. Това беше слабото му място - огънят. От камината долиташе жар. Щом докосна, създанието то се превърна в прах, а после изчезна. Всички започнаха да подскачат от радост. Замъка изчезна. Навсякъде поникна свежа трева, изгря слънце, всичко стана светло и хубаво.
- Благодаря ви! Ако не бяхте вие още щеше да съм завързана на онзи стол, а създанието щеше да ръководи целия свят.

Ники беше събудена от звънеца на входната врата. Чак сега се сети, че днес тя и Нана трябва да ходят на танци. Среса косата си набързо, колкото да не е рошава и изтича да отвори вратата. Нана влезе в къщата.
- Сънувах много интересен сън! - разказваше Ники - Там бяхме аз и ти в няква тайнствена врата. Сега ще ти разкажа по-подробно. Значи ние... - по пътя Ники разказваше на Нана за съня си. Всъщност това беше истина, но беше твърде тайно, за да го помнят и сега те знаеха случката само като сън, който след време забравиха.

КРАЙ...