Тайнствената стая

8 ГЛАВА

    Вече Ники, Нана и Сам идваха в залата почти всеки ден не за друго, а само заради вратата. Първата им работа беше да отидат в зловещия замък.
- Е, явно го няма. - каза Сам след като видя, че замъка не е там. Тонът ѝ беше равен, а в гласа ѝ нямаше дори нотка изненада.
- Но защо го казваш така спокойно? - попита Ники
- Често се случва замъка да се мести на друго място. Няй-често се намира близо до къщата за канибали.
- Къща з-з-за к-к-каанибали? - започна да заеква Нана. - Това звучи много зловещо, но какво пък. Хайде, какво чакате? Замъкът няма да се появи пред нас просто така!
- Ами всъщност... - започна да говори Сам
- Тръъгвай! - прекъсна я Нана и закрачи напред. Ники и Сам я последваха.
- Ааа, Нана, мисля, че аз ще трябва да ви водя освен ако не знаеш пътя разбира се. - Нана се обърна и направи знак на Сам, за да мине отпред. След известно време се озоваха пред замъка. Добре че Сам познаваше мястото иначе щеше да търсят замъка цяла вечност, но не само, защото нямаше да знаят къде можеше да е, а и защото къщата за канибали беше в тъмна гора, където можеш да се загубиш само с мисълта, че си в нея, но важното е, че сега бяха пред замъка. Сам се запъти към къщата за канибали и направи знак на Ники и Нана да я последват. С много мъка момичетата тръгнаха след нея. Сам почука на вратата.
- МИРИШЕ НА ЧОВЕК! МОМЧЕТА, ВЕЧЕРЯТА НИ ПРИСТИГНА! ХАХАХАХА! - човекоядецът погледна надолу - Опа, нямаме вечеря, това е Сам с някакви други момичета! Здравей, Сам, от кога не си идвала тук! - човекоядецът се наведе и подаде пръста си на сам, което беше знак за поздрав.
- Здрасти! Това са Ники и Нана - единствените, които откриха вратата. - човекоядецът подаде пръста на едната си ръка към Нана, а пръста на другата - към Ники. Те се усмихнаха и направиха същото. Той покани момичетата, но Сам отказа.
- Нямаме време. Искаме да ходим в замъка. - каза Сам и посочи зловещата сграда отвън - Дойдох само да ви видя и да ви запозная с момичетата. Човекоядецът кимна и извади от джоба си въжена стълба. Сам я взе и си тръгна. Той им махна за довиждане и затвори вратата.
- За какво ни е стълбата? - попита Нана.
- Ще видиш.
Сам я метна към замъка и въжената стълба се закачи за най-ниския прозорец. Покатери се по нея и щом стигна горе помаха на Ники и Нана, за да се качат. Те го направиха. След като и трите бяха в замъка Сам нави стълбата и я прибра в чантата си.
- Ходете на пръсти, защото създанието има много добър слух. - каза Сам като се опитваше да е възможно най-тиха. Освен, че не беше лесно да са безшумни, наоколо прелитаха духове, от които Ники за малко щеше да изкрещи защото изскочиха точно пред лицето ѝ, но се сдържа. И така неусетно се озоваха на най-високия, най-зловещия 10-ти етаж. Когато влизаха вратата щеше да се тресне много силно, но Нана я спря с крак. Да, не се чу и се избавиха от много неприятности с изключение на една - крака на Нана се поду и тя едва ходеше. Сам извади от чантата си обувка с колелца и я подаде на Нана. Сложи си я и така ходеше много по-лесно и кракът не я болеше толкова много. ,, Как побира толкова неща и как не ѝ тежи? " помисли си Нана. Ставаше въпрос за чантата на Сам. Нямаше много време да мисли за това, защото някой я дръпна. Нана се стресна до смърт, но за щастие беше Ники. Беше я дръпнала, за да я скрие от..... създанието, което беше в стаята.
- НЕ СЕ КРИЙ, ЧОВЕШКО СЪЗДАНИЕ! ВИДЯХ МАЛКА ЧАСТ, ОТ ТЕБ, НО ТОВА МИ Е ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА ТЕ НАМЕРЯ! СЪЩО ТАКА ВИДЯХ, ЧЕ НЯКОЙ ТЕ ДРЪПНА, ЗА ДА ТЕ СПАСИ. БЛАГОДАРИ МУ, ДОКАТО МОЖЕШ! ИМАЛ СЪМ ТВЪРДЕ МНОГО ТАКИВА СЛУЧАИ И НИКОЙ НЕ Е ИЗЛИЗАЛ ЖИВ ОТ ТУК! АКО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ЩЕ УСПЕЕТЕ, СПРЕТЕ - НАПРАЗНО Е! ЗНАМ МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ВИЕ СТЕ СИ ПРЕДСТАВЯЛИ НЯКОГА! И ЗНАЙТЕ, ЩЕ ВИ НАМЕРЯ ВСИЧКИ, ВСИЧКИИИ! - това бяха последните думи на създанието преди да започне да търси момичетата.
- Съжелявам. - прошепна Нана, защото знаеше, че тя е винова за това, но Сам и Ники се усмихнаха, за да я успокоят. Сега важното беше да излязат от замъка, защото не винаги им се получава така, както те искат. Нана и Сам тъкмо щяха да излизат от перелината, но видяха, че Ники спи. Сам протегна ръката си, за да я събуди, но Нана я спря.
- Не я буди! Винаги, когато аз я будя се изправя рязко, а тук няма много място. Ще счупи всичко! Просто ще останем тук още малко. - прошепна Нана на Сам.