Тайнствената стая

9 ГЛАВА

    Наложи се момичетата да прекарат цялата нощ в замъка. Сам и Нана дори не мигнаха, за разлика от Ники, която през цялото време си спеше. По едно време Ники се събуди. Огледа се изненадано, но после се сети защо е тук. Сам размаха ръцете си победоносно и направи знак на другите да тръгват. Първо се огледа и чак накрая повдигна перелината. Тъй като прекараха доста време под нея, а там беше много тъмно, в замъка им изглеждаше толкова светло, че чак ги заслепяваше. Най-сетне подишаха чист въздух. Сега вече беше време да се махат от тук. Нана и Сам тръгнаха към стълбите, но Ники ги спря.
- Сериозно ли ще си тръгнете? Стояхме тук цяла нощ без да правим нищо, без да разгледаме замъка! - шепнеше Ники - Ако вие си тръгнете сега аз оставам сама! - каза решително Ники. Нана и Сам се спогледаха и продължиха надолу по стълбите с надеждата, че Ники ще тръгне след тях, но тя държеше на думите си и тръгна в обратна посока. Огледа се. Да, наистина беше сама. Мислеше си как е възможно да я оставят така. Все пак тя беше единствената, която ги накара да влезат в замъка. Ако не беше тя никога нямаше да са вътре. Сега ѝ беше даже по-добре, защото сама си решаваше накъде да ходи. Беше минало доста време в размисли, а тя още стоеше на мястото си. Вече тръгна. Оглеждаше се за нещо интересно и видя малка вратичка. Разбира се за нея си беше съвсем нормална врата, но като имаше предвид, че е в замъка на огромно създание, където всичко е огромно, тази врата би трябвало да е миниатюрна. Това я правеше още по-загадъчна. Ники се втурна към нея. Отвори я внимателно, защото изглеждаше стара и неизползвана, а такива врати обикновено скърцат от старост. За щастие не се чу нито звук. Ники се усмихна самодоволно и влезе в стаята. В тъмнината видя ключа за лампата. Светна. На можеше да повярва на очите си. Стаята беше абсолютно същата като нейната. На килима лежеше русо момиче с лунички. Усмихваше се дружелюбно.
- Здравей, Ники! Знаех, че ще дойдеш! - каза момичето.
- От къде ми знаеш името и защо стаята ти е точно копие на моята? - попита оплашено Ники.
- Да, очаквах тези въпроси. Сега ще ти разкажа всичко. И спокойно говори нормално. Никой няма да те чуе. Така, преди 2-3 години и аз бях тук с най-добрата ми приятелка Сандра и със учителката ми по танци Сам. Да, знам какво си мислиш - казваш си Ооо, моята учителка също се казва така! Не, направо си е тя. При всяка нова група Сам се прави, че се местим в нова зала и отваря вратата пред две момичета, които по възможност да са най-добри приятелки. После е историята с болницата, крака, тайнственото появяване иззад ъгъла със здрав крак и така нататък. Буди любопитството им и така накрая всички те ходят заедно тук. По същия начин, както стана с теб, аз заспах. Приятелката ми я спря, за да не ме буди и така останахме цяла нощ тук. Накрая ме оставиха тук сама и оттогава живея тук.
- А къде са другите деца?
- Ами ти откъде мислиш, че са всички скелети? Нали по думите на Сам вратата е тайна и никой външен не я знае освен вас двете. Сам ви кара да мислите така. Много време чаках някой като мен да дойде тук и заедно да се спасим и да спрем Сам да прави такива неща.
- А как да ти вярвам? Все пак сме в този замък и ми е малко трудно да ти се доверя.
- Разбирам те. Ако се обединим ще разбереш, че ти мисля доброто. За мен вече е късно. Всички вече са ме забравили, но ти все още имаш шанс. Ще върнеш най-добрата си приятелка и всичко ще е, както преди. Довери ми се!
- Добре, но все още не разбирам от къде ми знаеш името?
- Ами не го знаех. Просто казах някакво име с надеждата, че ще го нацеля и ми се получи! - усмихна се момичето.
- Ами добре нека да започваме. Но само да те питам за създанието в замъка. Би трябвало да знаеш нещо за него.
- Да, да разбира се, че знам. Ти какво си мислиш, че съм правила през всички тези години? Както и да е. Създанието е изобретение на Сам. Също така е създала света, замъка, вратите и всичко, което виждаш в момента . Е, разбира се, аз и ти сме истински. Когато, го е създавала Сам го направила толкова мощно, че създанието ѝ казало, че ако не му носи жертви ще я заключи завинаги. Оттогава е такава, но всъщност преди е създала света, за да си има хубаво местенце, но щом е объркала създанието се е объркал и целият свят. Знам всичко това, защото аз и приятелката ми бяхме първите жертви. Сам често се размотава сама тук и си говори на глас. Затова знам всичко това.
- Уха! Това е ужасно! Ако спасим нас ще спасим не само следващите деца, а и самата Сам. Доколкото разбрах трябва да унищожим създанието и целия свят ще се оправи, нали така?
- Точно така, но аз не мога да измисля плана сама и затова чаках някой, който да повтори моите стъпки. И съжелявам за лошото посрещане, но бях свикнала да стоя на тъмно и не съм включвала лампите скоро. Е хайде да започваме. Между другото аз съм Кати.
    Ники и Кати се здрависаха и започнаха да мислят как да оправят всичко, което е объркано.