Тайнствената стая

5 ГЛАВА

След вчерашната случка Ники и Нана въобще не искаха да виждат Сам. Как може да ги разиграва така, а и да бяха единствените... тя лъжеше всички. Момичетата вече не знаеха дали Сам е добра или лоша. Всеки път си казваха, че ще се разгадае всичко, но като виждаха накъде бият нещата с всеки ден ставаха все по-отчаяни и нерешителни. Все пак след толкова опити да не успеят и да са сигурни, че Сам няма да допусне да бъде разкрита разбира се, че ще се откажат. Въпреки това всеки ден малка част от тях си казваше ,,ДАВАЙ! ТИ ЩЕ УСПЕЕШ! НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ НА НЯКОЛКО ПРОВАЛА ДА ТЕ ОТКАЖАТ ОТ ВСИЧКО! НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!"
За съжеление това гласче всеки ден ставаше все по-тихо, и по-тихо, и по-тихо. Страхуваха се да не изчезне.
Беше минал 1 месец. Момичетата бяха набрали нови сили за разгадаване на случая и този път бяха убедени, че ще успеят.
- ЙЕЕЕС! - това беше викът на Ники и Нана. Ако се чудите защо - беше 18:00 и след малко започваше репетицията. Изчакаха 5 минути преди да тръгнат, защото не се знаеше дали Сам отнова няма да отложи няколко репетиции, но за щастие телефонът не звънна. Бяха подранили и забелязаха нещо, което май не трябваше да виждат. Тъкмо тогава Сам отваряраше вратата. Видяха малко от това, което се намираше вътре. Беше мрачно и зловещо, духаше силен вятър, а дърветата нямаха листа. Добре че бяха отвън и видяха това само през прозореца, защото иначе можеше сам да ги види. За щастие залата беше отключена. Открехнаха врата и се огледаха дали са сами. Нямаше никой. Вече по-успокоени влязоха в залата. Не можеха да повярват на очите си. Сам не беше затворила напълно вратата. Изкараха огромен късмет, че са тук точно в този момент. Без да мислят много се втурнаха към вратата. Щом я отвориха бяла светлина изпълни стаята. За да не се набиват на очи бързо затвориха като преди това махнаха ярките си суитчъри и ги метнаха на пода на залата. Около тях имаше тъмни храсти. На небето от време на време прелитаха прилепи, а луната беше толкова светла, че осветяваше всичко наоколо. Погледнаха към земята. Имаше малки плочки, които би трябвало да служат за пътека. Последваха я. Бяха забили поглед в земята и вървяха докато не се блъснаха в нещо. Вдигнаха главите си и какво да видят - нещото, в което се бяха блъснали се оказа... Сам! Тя се обърна. Огледа се.
-Било е животно. - каза си тя и продължи пътя си. Ники и Нана се бяха скрили в един от храстите наоколо и затова не бяха забелязани от учителката им. Сърцата им биеха като луди. Хем бяха изплашени, но в същото време щастливи, че това им се случва. Поизчака Сам да се отдалечи и решиха, че ще е по-добре да последват нея отколкото да рискуват. И така измежду храстите ходиха заедно със Сам. След няколко минути се озоваха пред стара къщичка с олющени керемиди, счупени стъкла и много паяжини. Сам се наведе вдигна прашното килимче пред вратата и от там измъкна малък ключ в прилепообразна форма. Пъхна ключа в ключалката, завъртя го около 10 пъти, измъкна ключа, сложи го отнова под килима, отвори вратата и влезе. Чу се повторно заключване на вратата и чак тогава Сам влезе навътре. Ники и Нана се измъкнаха иззад храстите и повториха стъпките на учителката си. Веднага щом заключиха вратата се обърнаха. Очакваха къшата да изглежда по същия начин, както отвън, но не беше така. Вътре имаше много модерна техника и беше добре обзаведена. Всичко изглеждаше ново. Колкото по-навътре влизаха, толкова по красиво ставаше. Видяха една врата. Отвориха я и щом прекрачиха прага ѝ се оказа, че отново са в съблекалнята.
-Това ли беше? - попита изненада Нана.
Ники не ѝ отговори. Тя знаеше, че има още за разглеждане, но не е бил сега момента. Другия път щеше да видят останалото.

Съжалявам за грешките в миналите глави, но просто не съм ги видяла. Някои думи са заменени с други по невнимание. Не обръщайте внимание. Надявам се книгата да ви е интересна. Приятно четене!