Тайнствената стая

7 ГЛАВА

    Вече Ники и Нана знаеха много неща за тайнствената стая (която може спокойно да се нарече цял нов свят) и имаха повече опит. Беше просто: трябва да идват по-рано, да не оставят много доказателства, че са били там и могат да стоят много време, защото часът извън стаята не тече, когато са вътре.
    Всичко си беше, както обикновено - Нана беше у Ники и я чакаше да се приготви. Този път я чакаше много повече от обикновено. Качи се горе. Ники беше заспала. Тя обичаше да спи след обяд, всъщност обичаше да спи по всяко време. За пореден път Нана трябваш да я буди. Взе си телефона избра най-гадната аларма, увеличи я на макс и остави телефона на тоалетката в стаята. Бързо излезе. Когато чу как алармата звъни беше на долния етаж. Смя се дълго време като се опитваше да е възможно най-тиха. След 10 минути Ники слезе. Беше сплетена на дълга рибена кост, която отиваше на русата ѝ коса. Нана очакваше, че Ники ще е сърдита и ще се развика, но само ѝ даде телефона, усмихна се и съвсем спокойно каза Благодаря, че ме събуди! Нана се учуди, но реши да тръгват. Този път искаха да влезнат през вратата в съблекалнята. Когато пристигнаха Сам беше вътре. Ники и Нана се направиха, че не са подранили нарочно.
- Здрасти, Сам. Май сме подранили.
- Няма проблем момичета. Влизайте. - Сам дотича при вратата и им отвори. - Ако искате елате в канцеларията.
- Не, няма нужда. Ще отидем в съблекалнята да се приготвим. - Добре.
Ники и Нана отиваха към съблекалнята бавно и спокойно все едно там нямаше нищо интересно. Когато вече бяха уверени, че са заключили вратата на съблекалнята оставиха чантите си и отвориха вратата. Момичетата щяха да се обърнат, за да излезат от къщата, но те не бяха в света, в който обикновено се озоваваха. Тук беше още по зловещо. Отвсякъде се чуваха писъци, вместо прилепи прелитаха духове, навсякъде имаше месоядни растения и куп други неща. Ники се обърна, за да се върнат в съблекалнята, но врата беше изчезнала. Ами сега?
- Какво?! - каза изненадано Нана, защото имаше прозорец до нея. Обърна се и го отвори. Изглеждаше все едно са на шестия етаж и за щастие се оказа, че са в замъка, пред който се бяха озовали миналия път. Нана затвори прозореца, който изскърца толкова силно, че момичетата имаха чувството, че целия замък чу това. Чуха се тежки стъпки. Както всеки би направил, те се скриха под някаква бяла перелина. Вътре имаше потресаваща гледка - глави, кръв и кости. Ники и Нана бяха вцепенени и от гледката. Стъпките ставаха все по-силни. Накрая се чу смразяващ вик.
КОЙ СМЕЕ ДА ВЛИЗА В МОЯТА КЪЩА И ДА ПИПА МОИТЕ ВЕЩИ? ПОПИТАХ КОЙ! ПО-ДОБРЕ ИЗЛЕЗ, ЗАЩОТО РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ!
Ужас! Трябваше да се махат по най-бързия начин. Вдигнаха перелината, за да видят създанието. Приличаше на Сам, но огромно и грозно. Носеше голяма раница. Нана дръпна Ники и ѝ посочи раницата. Те се разбраха. Скочиха на раницата, за да се измъкнат от тук. Чудовището слизаше все по-надолу. Стълбите бяха спираловидни и изкключително стръмни. На момичетата им прилошаваше. Отстрани имаше надписи на кой етаж се намират. Най-сетне! Пишеше ИЗХОД. Ники и Нана скочиха от раницата и се затичаха към вратата. Тичаха докато не се отдалечиха на безопасно разстояние от замъка. Обърнаха се и видяха, че някаква жена тичаше към тях.
- Здравейте, деца! Откога ви чакам, хихихи! Хайде, хайде вечерята е готова, е почти. Само вие ще я довършите!
- АААААААА! - момичетата изкрещяха и се затичаха. Блъснаха се в Сам! Този път тя ги видя.
- Какво правите тук?
- Ами... Сам съжеляваме, но те видяхме, когато отвори вратата и оттогава идваме тук. - Ама защо не ми казахте? Знаете ли колко е зловещо тук особено ако си сам? Моля ви елате с мен, защото като гледам вече знаете доста неща. Ники и Нана бяха много успокоени. Разказаха на Сам всичко. Вече беше време да се връщат. Ето че пак бяха в съблекалнята.